Естер Войчицки, майка на три изключително успешни дъщери – Сюзън Войчицки, бивш изпълнителен директор на YouTube, Ан Войчицки, съосновател и главен изпълнителен директор на 23andMe, и д-р Джанет Войчицки, педиатър – е убедена, че една от основните грешки на съвременното родителство е свръхнамесата в живота на децата.
По думите ѝ днес много родители несъзнателно попадат в капана на това да правят прекалено много вместо своите деца. Така постепенно се оформя моделът на т.нар. „хеликоптерно родителство", при който възрастните постоянно премахват препятствията пред детето и го предпазват от всякакъв дискомфорт, вместо да му позволят да се справя самостоятелно.
Когато самата тя е отглеждала дъщерите си, Войчицки е следвала принцип, който описва като прост, но изключително важен: да не вършиш за децата онова, което те са способни да направят сами. Този подход, според нея, е изиграл ключова роля в развитието им и в изграждането им като уверени и независими личности, които по-късно се реализират успешно в силно конкурентни професионални среди.
В основата на философията ѝ стои убеждението, че колкото повече доверие има родителят в способностите на детето, толкова по-самостоятелно и устойчиво става то. Самостоятелността не се появява изведнъж, а се изгражда постепенно чрез практика и отговорност, като често най-ефективният подход минава през три етапа – първо възрастният показва, след това действат заедно, а накрая детето поема задачата само.
Този модел може да бъде приложен в най-обикновени ежедневни ситуации. Още от ранна възраст децата могат да участват в организирането на собственото си ежедневие – да се учат да се събуждат сами, да избират дрехите си, да помагат в приготвянето на храна или подреждането на масата, както и да проверяват раницата си преди училище. Дори свободното време може да се превърне в поле за учене, ако им се даде пространство сами да измислят как да го оползотворят.
Според Войчицки именно включването в домашните задължения има особена стойност. В нейното семейство задачите като миене на съдове, пазаруване или бюджетиране не са били просто помощ, а част от обучението за реалния свят. Децата са се учели да избират, да преценяват и да носят отговорност за решенията си, дори когато става дума за нещо толкова обикновено като покупката на плодове.
Тя подчертава, че целта никога не е била съвършенство. Дори когато резултатът не е идеален – например несъвършено оправено легло. По-важното е детето да е направило стъпката самостоятелно. В този процес се крие истинското изграждане на умения.
Войчицки стига и до още един важен извод, а именно, че ученето не трябва да бъде наказание за грешките, а процес на усъвършенстване. Вместо да се фиксира върху първия резултат, тя дава възможност на учениците да преработват работите си многократно, докато постигнат най-доброто, на което са способни. Така усилието и развитието се поставят над моментната оценка.
В основата на всичко това стои разбирането, че децата са много по-способни, отколкото често се предполага. Важно е обаче да се прави разлика между подкрепа и свръхконтрол Идеята не е да бъдат оставяни сами в трудни или опасни ситуации, а да бъдат насърчавани да се справят с предизвикателствата според възможностите си.
Според Войчицки, едно от най-ценните умения, които родителят може да предаде, е осъзнаването, че не можем да контролираме всичко, което се случва, но можем да контролираме начина, по който реагираме. Именно тази нагласа изгражда увереност, а когато едно дете започне да вярва в собствените си способности, пред него постепенно се отваря много по-широк хоризонт от възможност
Коментари (0)
Вашият коментар