Има домове, в които всичко сякаш е на мястото си, без да изглеждат стерилни или сякаш никой не живее в тях. Има детски играчки, обувки в антрето, чаши от сутрешното кафе и одеяло върху дивана, но въпреки това усещането е за спокойствие и ред. Обикновено причината не е в постоянното чистене, а в няколко дребни навика, които не позволяват на ежедневния хаос да превземе пространството.
Подреденият дом не означава непременно празни плотове, идеално сгънати кърпи и възглавници, които никой няма право да докосва. Особено в семейство с деца подобна представа бързо може да се превърне в още една задача, която никога не успяваме да отметнем. Много по-лесно е да променим няколко места, които виждаме постоянно.
Първата промяна е да освободим колкото можем повече хоризонтални повърхности. Кухненският плот, масата, шкафът в антрето и холният шкаф имат странната способност да привличат всякакви предмети. Оставяме ключове, касови бележки, зарядно, детска играчка, ластик за коса, писмо, което трябва да прочетем, и след няколко дни повърхността почти изчезва. Не е необходимо да махнем всичко. Достатъчно е видимите вещи да бъдат малко и да имат определено място. Една почти свободна маса може да промени усещането за цялата стая.
Втората малка промяна е да дадем дом на предметите, които постоянно се местят. Ако всяка вечер дистанционното се търси между възглавниците, ключовете сутрин са неизвестно къде, а зарядните обикалят от стая в стая, вероятно проблемът не е, че семейството е разхвърляно. Просто тези вещи нямат свое логично място. Малка купа за ключовете, кутия за зарядните или кошничка до дивана могат да спестят изненадващо много безпорядък.
Третата промяна е особено полезна в дом с деца. Вместо да се опитваме да организираме всяка дребна играчка поотделно, можем да използваме няколко по-големи коша или кутии. Едната е за конструктори, другата за плюшени играчки, третата за коли или кукли. Системата трябва да е достатъчно проста, за да може и детето да я следва. Ако прибирането на една игра изисква сортиране в дванайсет различни контейнера, вероятността всичко да остане на пода е доста голяма.
Четвъртата промяна започва още от антрето. Това е първото място, което виждаме, когато се приберем, и често точно там се натрупва половината ежедневие на семейството. Якета, раници, обувки, чанти, чадъри и покупки лесно създават впечатлението, че целият дом е разхвърлян. Няколко куки на удобна височина, определено място за обувките и кош за шапки, шалове и други дреболии могат да направят огромна разлика. Още по-добре е, ако децата имат собствена кука или място за раницата си. Така „Прибери си нещата" вече означава нещо конкретно.
Петата промяна е да ограничим броя на предметите, които стоят „временно" на видно място. Познаваме ги добре – торбата с дрехи, която трябва да дадем на някого, кашонът за рециклиране, покупката, която трябва да върнем, документите, които ще прегледаме по-късно. Временното има навика да се превръща в постоянно. Добър ориентир е всеки такъв предмет да получи конкретно следващо действие. Ако трябва да излезе от дома, поставяме го близо до вратата или директно в автомобила. Ако трябва да бъде прибран, правим го още същия ден, когато е възможно.
Шестата промяна няма почти нищо общо с купуването на органайзери. Тя е да прибираме по нещо всеки път, когато преминаваме от една стая в друга. Чашата от хола отива в кухнята. Детската жилетка от стола се прибира в гардероба. Книгата от кухненската маса се връща на рафта. Това са движения от по няколко секунди, но когато се превърнат в навик, вечерното разтребване вече не изглежда като отделен домакински проект.
Седмата промяна е краткото „нулиране" на дома в края на деня. Не става дума за чистене до късно вечер, когато всички останали вече почиват. Десет минути често са напълно достатъчни. Прибират се играчките, освобождава се масата, оправят се възглавниците на дивана, чашите отиват в кухнята и се подготвят няколко неща за следващата сутрин. Ако всички у дома участват, тези десет минути могат да бъдат дори по-малко.
Има още една подробност, която често пропускаме, когато се опитваме да организираме дома си: понякога проблемът не е липсата на място, а количеството вещи. Нито една система за съхранение не работи особено добре, когато шкафовете са пълни до степен, в която за една нова тенджера трябва да разместим пет други. Същото важи за гардеробите, детските играчки и козметиката. Периодичното освобождаване от неща, които вече не използваме, прави подреждането много по-лесно.
Не е нужно домът да изглежда като снимка от интериорен каталог, за да ни е приятно да се приберем в него. Следите от ежедневието са нормални – особено когато в него растат деца, готви се, канят се приятели и сутрин всички бързат нанякъде. Но една свободна маса, празен кухненски плот и антре, в което не прескачаме три чифта обувки, могат осезаемо да променят начина, по който възприемаме пространството.
А понякога най-приятното усещане за подреден дом идва не когато всичко е идеално прибрано, а когато вечер можем просто да седнем на дивана, без погледът ни непрекъснато да открива следващата задача.
Коментари (0)
Вашият коментар