“Работата в “Бърза помощ” не е просто служба, а емоция и призвание. Издържиш ли една година, оставаш венчан за нея. Някои напускат заради напрежението и ниските заплати, но след 1-2 г. пак се връщат", единодушни са медиците в центъра по спешна и неотложна медицинска помощ в София.
Сплотеният екип си познава редовните пациенти. Около 30% от обажданията са от едни и същи хора. Като ги чуят, диспечерите направо питат:
“Пак ли не си изпихте хапчето?”. На директния въпрос чуват откровен отговор: “Нямах пари за лекарство.”
В “Бърза помощ” са имали и смешни случаи. Веднъж се обадила възрастна жена над 70 г., като казала на диспечера, че повръща кръв. “Адресът беше в центъра, стигнахме бързо. Качваме се на етажа, през вратата се вижда, че вътре свети. Звъним, никой не отваря. Съседите се показват и обясняват, че жената живее сама. Викаме полиция, за да отворим. Те блъскаха, пак нищо. Накрая пристигна и пожарната. Те опитаха да влязат със стълба отвън, но не стана. Тогава разрязаха с флекс входната врата, претърсихме целия апартамент, а вътре няма никого!", разказва Мария Мантарева. Оказало се, че жената имала пародонтоза. Венците й кървели и тя звъннала на спешна помощ. Тъй като линейката не дошла след няколко минути, тя взела такси и сама отишла до дежурен кабинет. А през това време полиция, пожарна и спешни лекари провеждали “спасителната” операция. В чужбина за подобно разкарване на линейка се плащат солени глоби. У нас обаче спешните медици са доволни, ако след това няма жалби и ругатни по техен адрес.
Много често хора виждали от колата, че някой е паднал на улицата, и звънели на "Бърза помощ". Често това са пияни, които по някое време стават и си продължават по пътя. А спешният екип обикаля по улиците да търси човека в "безпомощно състояние". "Звънят ни, че млад мъж, на 25-26 г., лежи на пейка в безпомощно състояние. Беше час пик, натиснахме газта до дупка. Пристигаме и наистина виждаме човека да лежи. Отивам до него, бутам го. А той отваря очи и пита ядосан какво става. Оказа се, че просто си спял на пейката. А някой ни е пратил за зелен хайвер", описва друг случай от практиката си шофьорът Сотиров.
“Бърза помощ” е институция и няма нищо общо с другите центрове в страната. “За разлика от тях ние нямаме болница. Караме го според диагнозата и районирането. Ако пациентът е с инфаркт, болницата по район е една, а при инсулт - друга. Ако проблемът е комбиниран, се чудим къде да го закараме първо”, пояснява д-р Мария Пеева.
Възрастен човек получава инсулт и пада. Удря си леко главата и има лека драскотина.
В неврологията обаче няма да го приемат, преди да е минал през неврохирургията. Не навсякъде обаче болниците, които приемат по спешност, имат всички специалности и отделения. Например неврохирургия има на 4 места в София, а неврологиите са повече. Така с един пациент се обикалят поне две лечебни заведения и се губят часове. В провинцията има само една голяма болница и всичко става на едно място.
Ако с линейките тръгнат парамедици, те няма да могат да поставят диагноза и това ще доведе до още по-голямо разтакаване между болниците, смятат работещите в центъра по спешна помощ. При хронично болните също не е лесно, защото те могат да получат внезапно усложнение. Само лекар може да прецени динамиката в кардиограмата и кръвното, допълва д-р Пеева. Системата с парамедици работи в чужбина, но условията са различни. Не се злоупотребява с викането на линейка и спешната помощ е наистина само за спешни случаи. Става дума на пациента само да се окаже първа помощ и да бъде закаран до болница.
У нас няма достатъчно места за болни, чиято диагноза трябва да се уточни.
Често се случва в столицата по няколко болници да докладват, че нямат легла в неврологията. Случвали са се дежурства, когато всички болници докладват, че нямат места.
В някои болници оспорват дори абсолютно сигурни диагнози, поставени от лекар по спешна медицина, споделя сестра Мантарева. Ако само парамедик съпровожда болния, не някои, а всички негови диагнози ще бъдат поставени под въпрос. Не може една линейка да обслужва повиквания на 150 и 112. В много държави лекарят не пътува до адреса, а стои в центъра. Има видеовръзка с линейката и той напътства екипа парамедици дистанционно. Казва какъв разтвор да се прелее, какви медикаменти да се поставят.
В наши дни "Бърза помощ" се е превърнала в мобилна медицинска помощ за неосигурени. Влязат ли две линейки в ромските квартали, няма тръгване, разказва Сотиров. “Държат ни сметка защо сме се забавили половин час, въпреки че не дават нито лев за здравни осигуровки - добавя той. - Юрват се от всички околни къщи и се почва едно мерене на кръвно, консултации и така поне два часа”. В кв. Христо Ботев имало адреси, където на един номер са регистрирани поне 100 бараки. “Нямаме право да откажем помощ, въпреки че понякога ни викат за припаднало и посиняло 3-годишно дете, а се оказва, че то реве от глад”, коментират медиците.
Спасяването на човешки живот е всекидневие за работещите в центъра по спешна помощ в София. В линейките са се разигравали всякакви сцени от различните етапи на човешкия живот - от раждането на бебе през различните заболявания и инциденти чак до смъртта на тежко болни. Първата помощ при катастрофи не е за хора със слаби нерви, казва Сотиров. Шофьор новак на линейка веднъж припаднал при вида на ранен с отрязан крак. Тогава лекарят натоварил пострадалия и припадналия, и сам подкарал към болницата.
Медици свестяват слоница, приспана да й изрежат ноктите с флекс
Веднъж се наложило спешната помощ да помогне за спасяването на слоница от столичния зоопарк. Тя била приспана, за да й изрежат ноктите - важна процедура за животно, което не е на свобода.
Израстъците се удължавали прекомерно и били опасни за здравето на голямото животно.
След като приключили работата с флекса, служителите се опитали да я събудят, но не се получило. Тогава започнали да звънят по болници из цяла София, стигнали и до “Бърза помощ”.
“Сетих се, че съм гледал по телевизията как подават кислород с бутилка на животни, реших, че може да сработи и при слоницата. Бутилката се вкарва директно в устата и така се пуска кислородът. Имахме три в линейката, вече преполовихме последната, когато тя се размърда”, спомня си шофьорът на линейка Сашо Сотиров. Той лично държал маркуча в устата на слоницата. Предупредили го, че е опасно, защото животното тежи 6-7 тона и дори неволно неконтролирано движение може да нарани хората, които са съвсем близо до нея. За щастие всичко приключило успешно. Слоницата се събудила, без никой да пострада. Още при първите движения служителите в зоопарка я изправили на крака с кран. После оттам изпратили благодарствено писмо до “Бърза помощ”, в което се изтъквало, че няма друг случай по света, когато хуманитарна спешна помощ да е помогнала на животно.
Друга екстремна ситуация, която шофьорът помни, е превозването на 300-килограмова жена до “Пирогов”.
Повикването беше за пациентка, която умира. Апартаментът беше на осмия етаж. Влизаме в кухнята и виждаме жената, която 7 г. не е излизала от къщи, защото не може да мине през вратата. Наложило се да извикат пожарникарите, които срязали половината апартамент. Разбили част от стената, за да разширят вратата. Мислели да повикат кран, но имало вятър и свалянето на болната по този начин било рисковано. Наложило се 10-има мъже да я носят на ръце по стълбите надолу.
Екшънът не свършил дотук. Когато я качили в линейката, не могли да потеглят, защото бронята застъргала в тротоара. Мъжете повдигнали колата, за да тръгнат. Четирима подпирали носилката вътре с жената, за да не падне тя от нея. “Закарахме я в “Пирогов”, но тогава те нямаха подходяща носилка, за да я преместят. Сега вече имат, но тогава не. Вързаха две носилки и така я качиха”, описва преживяното Сотиров. Асансьорът с пациентката обаче заседнал и там тя починала.
Попаднах почти случайно в “Бърза помощ” преди 36 г., но не съжалявам и не мога да си представя живота без работата си, обобщава Сотиров.
Коментари (0)
Вашият коментар