За децата и техните въображаеми приятели

С минаването на годините ще видите, че един ден въображаемият приятел просто ще изчезне. Дотогава обаче можете да използвате това като един добър начин детето ви да различава добро от зло.

Ако тепърва ви предстои да станете родител, може би темата за въображаемите приятели на едно дете ще ви се стори по-скоро като фантастичен сюжет от филм. Истината обаче е, че не един и двама родители се срещат със ситуация, в която малчуганът започва да им говори за свой измислен другар. Първата ви реакция е да се притесните наистина много и тайничко със страх да се запитате дали пък се развива добре психически и има ли нужда от професионална помощ. Объркването в главата ви става още по-голямо, защото следват питанията "Какво да правя сега? На какво се дължи това? Дали да му кажа, че такъв човек не съществува? и други.

На първо място трябва да се успокоите и да знаете, че това е нещо напълно нормално и не е изключително. Детето ви е добре, просто е малко по-креативно и има богато въображение. Както се казва - може би бъдеща арт личност. Най-често това се наблюдава при първото дете в едно семейство. Съвсем логично това идва като следствие от факта, че то няма брат или сестра, който да му партнира в игрите у дома.  Не е нужно да се паникьосвате. С минаването на годините ще видите, че един ден въображаемият приятел просто ще изчезне. Дотогава обаче можете да изпозлвате това като един добър начин детето ви да различава добро и зло. 

Ако в момента преминавате през такъв етап, може би ви е направило впечатление, че при провинение детето често може да казва, че е виновен въображаемият приятел. Например: "- Миличка, кой изля млякото? - Не съм аз, Джейн го направи!" В такава ситуация не бързайте да се карате и да скачате с обяснения, че Джейн на съществува. Обяснете спокойно и внимателно на детето, че не е хубаво да прехвърляме вината на друг човек, когато сме сгрешили и трябва да си почистим и да се поправим. Запомнете, че колкото повече настоявате пред детето, че "приятелчето" не съществува, толкова повече го убеждавате в обратното и забавяте процеса на забравяне.