Напишете дума/думи за търсене

Какво се случва, когато сравняваме децата си

Вместо да използвате изречението "Брат ти/сестра ти това го може. А ти не!", е най-добре просто да насърчавате индивидуално предимството на всяко дете.

Сравнението между братя и сестри най-често се случва в семейства, в които има по-голяма разлика между двете деца. Стараейки се да дадат пример и да насърчат обикновено по-малкото от двете, родителите могат да създадат чувство за малоценност и да зародят конкуренция въпреки голямата възрастова разлика.

Не са изключени случаите с казването на това изречение на деца на една и съща възраст или само с няколко години разлика. Такава ситуация е още по-опасна, защото честото повтаряне на подобни изречения може да доведе до създаване на конфликтна среда и вечен стремеж за надмощие и доказване и при двете страни. Все пак целта е децата ви да се обичат и да бъдат неразделни в отношенията си братя - сестри, а не обратното. Нали така?

Вместо да използвате изречението "Брат ти/сестра ти това го може. А ти не!", е най-добре просто да насърчавате индивидуално предимството на всяко дете. Първото е добро в едно, съвсем разбираемо – второто в друго. Малчуганът трябва да усеща чувство за уникалност и по-скоро в момент, в който не се справя с нещо, да получи помощ от брат/сестра си, вместо укор, че не е като друг човек. Така ще възпитате децата си в любов едно към друго, защото те ще се чувстват като приятели, а не като съперници за вашето поощрение.

Същото се отнася и за сравняването с други деца – странични за семейството. „Виж, Иван си изяде всичко. Не като теб. Затова той ще си играе, а ти не” – едно често срещано изречение, когато се опитваме да прилъжем детето да извърши определено действие. И тук доводите за абсолютното отричане на сравнението между вашето и останалите деца са същите.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ