Да се справиш с детските изблици на гняв е едно от най-големите предизвикателства за родителите. В такива напрегнати моменти човек лесно може да реагира импулсивно и да направи грешки, които изглеждат като бързо решение, но всъщност утвърждават нежеланото поведение. Вместо да намалят напрежението, подобни реакции често засилват проблема и детето постепенно започва да разбира как да използва слабите места на възрастните. Въпросът е как родителите да избегнат тези капани и да реагират по начин, който е едновременно твърд и конструктивен.
Една от най-честите грешки е да се опитаме да успокоим детето с подарък или лакомство. Представете си, че то вече е изяло сладко, но настоява за още. Вие отказвате, а в отговор получавате истеричен плач. В такива ситуации много родители отстъпват, за да възстановят тишината. Това обаче е сигнал за детето, че със сълзи и тръшкане може да постигне каквото иска. Психолозите са категорични, че това е форма на научено поведение, която се затвърждава всеки път, когато родителят промени решението си под натиск.
Друга честа грешка е свръхгрижата. Родителите често се стремят да предпазят децата си от всяка трудност и конфликт. Намесват се в спорове с връстници, вземат решения вместо тях и ги лишават от възможността сами да се справят с предизвикателствата. Така децата не изграждат смелост и самостоятелност, а свикват, че някой друг винаги ще ги предпазва. Устойчивостта и увереността се развиват именно чрез преодоляването на малки трудности, а не чрез пълното им избягване.
Не по-малко важно е родителите да спазват думата си. Ако сте предупредили детето, че дадено поведение ще има конкретни последици, трябва да сте готови да ги приложите. В противен случай то разбира, че правилата са условни и че може да ги нарушава без последствия. Това подкопава родителския авторитет и създава объркване, защото децата имат нужда от стабилни граници и ясни очаквания.
Проблем се появява и когато възрастните позволяват на детето да ръководи дома. Ако то отказва да изпълнява инструкции, а родителите постоянно отстъпват, детето започва да усеща, че има повече власт, отколкото е добре за възрастта му. Това води до хаос, постоянни конфликти и усещане за несигурност. Детето се чувства най-спокойно, когато знае, че родителите са хората, които задават правилата и се придържат към тях.
Много майки и татковци също се опитват да бъдат най-добрият приятел на детето си. Тази роля обаче е различна от родителската. Приятелството предполага равенство и липса на отговорност, а детето има нужда от възрастен, който да му показва граници, да му дава пример и да бъде сигурна опора. Доверието и близостта са ценни, но не бива да се бъркат с приятелската връзка.
Някои стигат до другата крайност и превръщат детето в център на целия си свят, като забравят за собствените си нужди и желания. Така не само изтощават себе си, но и дават погрешен модел на подражание. Детето може да израсне с усещането, че носи отговорност за щастието на другите или че чуждите нужди винаги трябва да бъдат преди неговите. Балансът е ключов, защото щастливият и удовлетворен родител възпитава по-здраво и уверено дете.
Съществува и още една честа грешка, свързана с компенсирането на липсата на време с прекомерни подаръци. Когато родителите засипват децата си с играчки или вещи вместо с внимание и обич, те създават илюзия, че щастието се купува. Истината е, че нито една вещ не може да замени емоционалната връзка и времето, прекарано заедно. Децата най-силно ценят близостта и споделените моменти, а не материалните придобивки.
В крайна сметка справянето с гневните изблици не е лесна задача. То изисква търпение, последователност и умение да се поставят ясни граници. Важно е родителите да осъзнаят, че дори когато правят грешки, могат да ги поправят, стига да са готови да се учат и да растат заедно с децата си.
Коментари (0)
Вашият коментар