Нервно-психично развитие на бебето през първите 6 месеца

Нервно-психичното развитие на бебето и детето започва още преди раждането, повлияно от различни фактори.

Следователно, раждането не представлява ново начало, а е поредният етап в развитието на малкото дете.

Нервната система все още не е напълно развита и ще продължи да се развива, като околната среда играе ключова роля в този процес.

Новороденото има само вродени, безусловни рефлекси като плач и засукване. С времето се развиват и други инстинктивни физиологични реакции като реагиране на звук, светлина, топлина, болка, хватателния рефлекс и координацията на движенията, първо на очите. През първия месец бебето вижда най-добре обекти на разстояние 20–30 см. Плачът е начинът, по който бебето комуникира своите нужди и привлича внимание. Въпреки че плачът изглежда недиференциран, има десетки видове бебешки плач, съответстващи на различни нужди. С времето майката често успява да различи тези видове плач и да реагира адекватно.

Майката играе важна роля в адаптацията на бебето към околния свят. Бебето първо се свързва с нея както физически, така и емоционално. Чрез милване и говорене с нежност майката помага на бебето да развие сетивната си адаптация. Препоръчва се също тиха, приятна музика и равномерно говорене, докато бебето е будно. Това е периодът на интензивно емоционално "захранване", като най-важно е бебето да получава обич, нежност и топлота чрез гушкане, милване и говорене.

2-3 месеца

В края на първия месец може да се види първата усмивка на бебето. Моториката се развива интензивно – бебето движи ръце и крака и наблюдава движенията им. Ако е поставено по коремче, може да повдигне и задържи главата си и да проследи движещ се обект. Развиват се зрението и слухът. Полезни са цветните и музикалните играчки за бебета. В края на третия месец усмивката вече е целенасочена, често насочена към майката. Плачът постепенно отстъпва място на гукането. Родителите трябва да поощряват бебето, като "разговарят" с него, което стимулира звуковата и говорната активност. Емоционалният контакт майка-бебе е важен за формиране на характера на детето.

Бебето започва да разграничава собственото си тяло от заобикалящите го обекти, включително и от майката. Координацията на движенията се подобрява и бебето започва да хваща играчки. Контактът с майката става още по-силен, бебето активно изразява емоции и реагира на присъствието или отсъствието й. Речта също се развива, като се появяват първите срички. В края на този период бебето започва да прави опити за самостоятелно придвижване – обръща се, повдига се на длани и прави опити за пълзене.

Съвети за родителите: 

Лекото и ритмично поклащане е полезна вестибуларна стимулация за бебето и успокоява нервната му система. Масажът също е важен за тактилния контакт и осъзнаването на собственото тяло. Бебето трябва да прекарва повече време по корем, което тренира мускулите и е началото на бебешкото движение напред. Визуалната и слуховата стимулация чрез цветове, нежна музика и различни тактилни материали стимулират сензорната интеграция. Контактът с майката формира първите емоционални и поведенчески модели на бебето.

СНИМКИ: Image by jun yang from Pixabay

Image by Free Photos at divvypixel.com from Pixabay

Image by Leslie Eckert from Pixabay