Атанасовден, който отбелязваме на 18 януари, е празник, дълбоко вкоренен в българската народна традиция. Посветен е на Свети Атанасий Велики – светец, за когото се вярва, че управлява зимните студове, болестите и прехода към по-топлите дни. Според старите хора именно на този ден зимата започва да си отива, а природата бавно се подготвя за пролетта. Затова Атанасовден се възприема като особено силен ден, в който трябва да се спазват определени забрани.
Най-важното, което никога не се прави на Атанасовден, е тежката работа. В миналото хората са вярвали, че трудът в този ден разгневява светеца и може да донесе болести и неволи през годината. Земеделската работа, грижата за добитъка и дори усилената домакинска дейност са били отлагани, за да се почете празникът и да се запази здравето на семейството.
Особено строги са били забраните за жените. На Атанасовден не се е шиело, плетяло или предяло, защото се е смятало, че иглите и преждата могат символично да „наранят" здравето. Народните вярвания свързват тези дейности с болки в ръцете, проблеми със зрението и продължителни неразположения, затова женската работа е оставала за друг ден.
Използването на остри предмети също се е избягвало. Ножове, ножици и брадви са се възприемали като носители на лоша енергия в този ден, а в някои краища на страната дори хлябът не се е режел, а се е разчупвал с ръце, за да не се „реже" късметът на дома.
Прането и простирането са били още едно строго табу. Смятало се е, че водата на Атанасовден е тежка и носи болести, а прането в този ден е знак на неуважение към празника. Хората са вярвали, че подобно действие може да привлече нещастие в дома или да донесе здравословни проблеми.
На Атанасовден не се е давало нищо на заем – нито хляб, нито сол, нито пари. В народните представи това е означавало изнасяне на късмета и благополучието навън. Денят е бил посветен на запазването на доброто в дома, а не на раздаването му.
Избягвало се е и тръгването на дълъг път. Вярвало се е, че пътуването на Атанасовден може да бъде съпроводено с трудности, лоши новини или неблагоприятни обрати. Ако се е налагало излизане, то е било кратко и с мисъл за бързо завръщане у дома.
Не на последно място, Атанасовден не е ден за кавги, лоши думи и мрачни мисли. Според народната мъдрост настроението и думите, изречени на този празник, предопределят цялата година. Затова хората са се стремели към спокойствие, тишина и добри отношения.
Днес много от тези забрани се възприемат по-скоро символично, но Атанасовден остава прекрасен повод да забавим ритъма, да си дадем почивка и да се вслушаме в старите вярвания. Понякога най-ценното, което можем да направим, е именно това, което традицията ни съветва да не правим – да спрем за миг и да запазим хармонията в живота си.
Коментари (0)
Вашият коментар