Мъжете рядко признават това, но всъщност ги отблъсква

Мъжете рядко говорят открито за нещата, които ги отблъскват в една жена. Не защото нямат мнение, а защото често самите те не са напълно наясно с него. Още по-рядко ще го формулират ясно и честно, особено ако това означава да изглеждат уязвими, несигурни или „не достатъчно мъжествени". Затова вместо думи има дистанция. Вместо обяснения – изстинали съобщения. Вместо ясно „не" – бавно отдръпване.

Обикновено се смята, че мъжете се отблъскват от външния вид, от прекалената емоционалност или от „драмите". Истината обаче е много по-дълбока и много по-неудобна. Това, което най-често ги отблъсква, не е шумно, не е очевидно и рядко се случва съзнателно. То е усещане. Атмосфера. Невидимо напрежение, което се натрупва между двама души.

Много мъже се отдръпват, когато до себе си усещат жена, която не се чувства добре в собствената си кожа. Не защото очакват съвършенство, а защото несигурността има навика да се превръща в постоянен фон на връзката. Тя започва да се проявява като нужда от непрекъснато потвърждение, като съмнение във всяка дума, като търсене на скрити знаци за отхвърляне. С времето мъжът започва да усеща, че каквото и да прави, никога не е достатъчно. И това го изморява.

Има и друг, по-малко обсъждан момент – когато жената постепенно губи връзка със себе си в опита си да задържи мъжа до себе си. Когато интересите ѝ избледняват, границите ѝ се размиват, а животът ѝ започва да се върти основно около връзката. Парадоксално, но точно това, което често се прави от любов или страх от загуба, води до обратния ефект. Мъжете рядко го назовават, но усещат, когато срещу тях вече не стои цял човек, а човек, който се е свил, за да бъде „удобен".

Отблъсква ги и контролът, маскиран като грижа. Въпросите, които звучат невинно, но носят напрежение. Проверяването, което се оправдава с „просто ми пука". Желанието да се знае всичко, защото иначе се появява тревога. За много мъже това усещане е равносилно на загуба на свобода, дори когато реално никой не им я отнема. Те започват да се защитават не с думи, а с дистанция.

Но може би най-силно ги отблъсква емоционалната тежест, която не им е ясно как да понесат. Когато жената очаква от тях да бъдат едновременно партньор, терапевт, спасител и източник на смисъл. Повечето мъже не са възпитани да боравят свободно с емоции, още по-малко с чуждата болка. Когато се почувстват отговорни за нечие постоянно вътрешно равновесие, те започват да се затварят. Не защото не им пука, а защото не знаят как да бъдат достатъчни.

Важно е да се каже и това: много мъже не бягат от силни жени, както често се твърди. Бягат от напрежението, което идва от вътрешен конфликт – когато тя изглежда уверена навън, но отвътре се съмнява във всяка стъпка. Това разминаване се усеща. И създава несигурност и в двамата.

Истината е, че повечето отблъскващи поведения не са умишлени. Те са резултат от страх – от това да не бъдеш изоставена, да не си достатъчна, да не бъдеш избрана. Но колкото и парадоксално да звучи, именно този страх често води до точно онова, от което се опитваме да се предпазим.

Мъжете рядко ще седнат и ще кажат: „Отдръпнах се, защото усетих, че вече не си добре със себе си" или „Защото почувствах, че трябва да нося повече, отколкото мога". Те просто ще се отдалечат. А жените ще останат с въпроса „Какво направих грешно?".

Понякога отговорът не е в това какво си направила, а в това как си се чувствала, докато си го правила. Защото здравата връзка не се изгражда от усилие да бъдеш харесана, а от спокойствието да бъдеш себе си.