Ако съдим по социалните мрежи, майчинството е красиво, подредено и почти без усилие. Децата са винаги усмихнати, закуските са здравословни и фотогенични, домът е светъл и чист, а майката е спокойна, сресана и благодарна за всеки миг. В инстаграм перфектната майка не вика, не се изтощава, не съжалява и никога не се пита дали се справя. Тя просто съществува – уверена, балансирана и вдъхновяваща. Само че тази жена не живее в реалността.
Истинските майки живеят в хаос. В недоспиване, в постоянен шум, в списъци със задачи, които никога не свършват. Те обичат децата си до болка, но понякога мечтаят за тишина. Усмихват се искрено, но и плачат в банята. Чувстват се благодарни, но и напълно изчерпани. Това не ги прави лоши. Прави ги хора. Проблемът е, че никой не качва тези моменти онлайн.
Инстаграм не показва реалността, а подбрана версия на живота. Там няма кадри от сутрините, в които детето отказва да се обуе, млякото се разлива, а закъснението е неизбежно. Няма снимки от вечерите, в които мама няма сили за приказка за лека нощ и просто иска всичко да спре за малко. Няма истории за вината, че не си достатъчно търпелива, достатъчно ангажирана, достатъчно добра. Вместо това има филтри, усмивки и кратки надписи за „благословия".
Така се ражда опасната илюзия за перфектност. Не защото някой нарочно иска да нарани другите, а защото социалните мрежи възнаграждават красивото, лекото и вдъхновяващото. Колкото по-подреден изглежда животът, толкова повече харесвания получава. А колкото повече харесвания има, толкова по-силно започваш да вярваш, че това е нормата. И тогава, без да усетиш, започваш да се сравняваш.
Сравнението е тихият враг на майчинството. То се промъква късно вечер, докато скролваш безцелно, и започва да шепне, че другите се справят по-добре. Че при тях децата не крещят, не се инатят, не правят сцени. Че те успяват да работят, да изглеждат добре, да имат щастлив брак и пълноценни деца. И то всичко наведнъж. А ти? Ти просто се опитваш да оцелееш ден за ден.
Истината е, че повечето майки се чувстват недостатъчни. Не защото са такива, а защото стандартът, с който се сравняват, е нереален. Перфектната майка не греши, не се ядосва и не се съмнява. Но истинската прави всичко това и въпреки това продължава. Тя става сутрин, дори когато е изтощена. Прегръща, дори когато няма сили. Остава, дори когато ѝ се иска да избяга за малко. Това не е слабост. Това е истинската сила на родителството.
Социалните мрежи ни карат да вярваме, че ако не сме щастливи постоянно, значи нещо не е наред с нас. А майчинството не е постоянна радост. То е смесица от любов, страх, вина, умора и моменти на чисто щастие. И всички те съществуват едновременно. Да признаеш това не означава, че не обичаш детето си. Означава, че си честна.
Перфектната майка в инстаграм има време за всичко, защото живее в кадър, а не в реалност. Истинската майка няма филтър за изтощението си, няма пауза за аплодисменти и рядко получава признание. Но тя има нещо много по-важно – истинска връзка с децата си, изградена не от перфектни моменти, а от присъствие.
Може би е време да спрем да гоним образ, който никога не е съществувал. Да спрем да мерим майчинството с чужди снимки и подбрани истории. Защото децата не се нуждаят от перфектни майки. Те се нуждаят от истински. Такива, които грешат, учат се, обичат и остават. И това е повече от достатъчно. Дори ако никога не изглежда добре в социалните мрежи.
Коментари (0)
Вашият коментар