Борислав Михайлов – име, което от десетилетия звучи като ехо от най-славните мигове в българския футбол. На 12 февруари той отбелязва рождения си ден, но този път датата носи различно усещане. След инсулта, който получи в края на 2025 година и последвалата хоспитализация, празникът идва по-тих, по-смирен. До него, както винаги, са най-скъпите му хора – съпругата му Мария Петрова и дъщеря им Елинор. Може би в очите им днес има и тревога, но има и нещо по-силно – обич. А когато тя присъства, животът намира начин да продължи.
Като вратар на националния отбор и капитан на легендарния тим от САЩ '94, Михайлов остава част от златната приказка на българския спорт. Онзи незабравим шампионат в Америка превърна цяло поколение футболисти в герои, а той бе последната стена пред съперниците. Със своите 102 мача за България и признанието „Футболист №1" за 1986 година, Боби Михайлов се нарежда сред най-успешните и уважавани вратари в историята ни.
Но отвъд стадионите и прожекторите стои човекът, за когото семейството винаги е било пристан. Защото колкото и високи да са спортните върхове, истинската опора често е у дома. А надеждата – тя не напуска онзи, който вярва. Нали именно с вяра онези момчета през 1994-та излязоха срещу света и го накараха да говори за България?
Любовта между Борислав Михайлов и Мария Петрова е история сама по себе си. Той – закърмен с левскарски дух, носител на три шампионски титли и три национални купи, герой от едно американско лято. Тя – символ на българската художествена гимнастика, трикратна световна шампионка и име, вписано в „Книгата на рекордите на Гинес". Двама шампиони, срещнали се извън арената.
Мария често казва, че пътят към успеха в спорта изисква дисциплина, постоянство и безкрайна отдаденост. В любовта обаче няма формула. Има избор – да останеш, когато е трудно, и да подадеш ръка, когато другият се колебае. Когато се събират, тя е с 12 години по-млада. Само на 22 поема отговорността да бъде до децата му от първия брак – Бисера и Николай. Без шум и показност, тя изгражда връзка с тях и постепенно създава дом, в който компромисът и уважението вървят ръка за ръка.
„Сплотени сме", казва Мария с онази спокойна увереност на жена, която знае колко труд и любов стоят зад думата „семейство". А съветът ѝ към хората, които търсят сродна душа, е прост и честен – изберете човек, чиито слабости не ви тежат. Ако приемането е естествено, значи сте намерили своето място.
Плод на тази връзка е дъщеря им Елинор – усмихнатото доказателство, че любовта оставя следа. Едва на 14 години тя заминава да учи и тренира в Испания – решение, което майка ѝ взема с мисъл за бъдещето ѝ. Не е било лесно нито за родителите, нито за самото момиче, но сред връстници от цял свят тя израства по-самостоятелна и по-уверена. Тенисът я отвежда зад граница, а животът я учи на отговорност.
„Аз съм момичето на тати", казва Елинор с усмивка. И макар да избягва художествената гимнастика, за да не бъде сравнявана с майка си, тя открито признава колко силна е връзката помежду им. Като дете била неотлъчно до Мария, а днес ролите сякаш са разменени – майката търси прегръдките, а порасналата дъщеря вече отстоява своята самостоятелност.
Според Елинор родителите ѝ са пример за онази чиста, детска любов, която не избледнява с времето. Баща ѝ и майка ѝ за нея са едно цяло – понякога различни като характери, но обединени от уважение и близост. Днес, вече на 23 години, тя продължава да цени онези обикновени сутрини със семейна закуска и безкрайни разговори – малките моменти, които изграждат голямата история.
А тя е история за слава и падения, за изпитания и прошка, за вяра и обич. Защото дори когато легендите преминават през трудни дни, най-силният им трофей остава семейството.
Коментари (0)
Вашият коментар