Мохамед Амин е едва на осем години, когато животът му приключва малко след положителен тест за ХИВ. Болестта протича тежко и мъчително.
„Треските му бяха толкова силни, че настояваше да спи на дъжда. Гърчеше се от болка, сякаш е бил хвърлен в горещо олио", спомня си майка му Сугра.
До гроба му стои сестра му, 10-годишната Асма, която също носи вируса. „Понякога се караше с мен, но също така ме обичаше", казва тя. Малко след като брат ѝ се разболява, и тя получава същата диагноза. Семейството е убедено, че и двете деца са се заразили при медицински процедури – чрез използване на замърсени игли по време на рутинно лечение в държавната болница Таунса.
Случаят не е изолиран. Общо 331 деца в града са дали положителен тест за ХИВ в периода между ноември 2024 г. и октомври 2025 г., установява разследване на BBC. Междувременно в България през 2025 г. са регистрирани 274 нови случая на ХИВ според здравните власти.
Проблемът в Пакистан излиза наяве, след като лекар от частна клиника свързва нарастващия брой случаи с болницата THQ Taunsa Hospital в края на 2024 г. Властите обещават действия и през март 2025 г. директорът е отстранен. Въпреки това разследване показва, че опасните практики продължават и месеци по-късно.
Скрити камери документират как спринцовки се използват многократно върху многодозови флакони с лекарства, което създава риск от замърсяване. В част от случаите медикамент от един и същ флакон се прилага на различни деца. Не е ясно дали сред тях е имало ХИВ-позитивни, но рискът от предаване на вируса е очевиден.
„Дори ако са сложили нова игла, задната част, която наричаме тяло на спринцовката, съдържа вируса, така че той все пак ще се предаде", обяснява д-р Алтаф Ахмед, след като преглежда записите.
Въпреки поставените в болницата указания за безопасност, кадрите показват десетки случаи, в които медицински персонал поставя инжекции без стерилни ръкавици. Според специалисти това е знак за сериозни пропуски в обучението и контрола на инфекциите. Заснета е и медицинска сестра, която рови в контейнер за опасни отпадъци без защита. „Тя нарушава всеки принцип на прилагане на инжекции", казва Ахмед.
Ръководството на болницата обаче отхвърля доказателствата. Настоящият директор д-р Касим Буздар твърди, че записите може да са стари или дори инсценирани, и уверява, че лечебното заведение е безопасно.
Първите тревожни сигнали идват от д-р Гул Кайсрани, който още в края на 2024 г. забелязва рязък ръст на заразени деца. Почти всички от диагностицираните от него са били лекувани именно в същата болница. Той разказва и за случай, при който една и съща спринцовка е използвана за няколко деца, включително за дете с ХИВ.
Данните показват, че при повечето заразени деца майките са отрицателни, което изключва предаване по време на раждане. И при Асма и брат ѝ майката е с отрицателен тест, а бащата е починал при инцидент преди години. В повече от половината случаи официално е посочено, че заразяването е станало чрез замърсени игли.
Властите предприемат мерки и сменят ръководството на болницата, но разследването разкрива, че отстраненият директор по-късно отново работи с деца в друго лечебно заведение. Новият директор уверява, че борбата с ХИВ е приоритет и че персоналът е обучен. Въпреки това видеодоказателствата показват, че рисковите практики продължават.
Кадри от края на 2025 г. показват нестерилни условия – използвани игли и флакони, оставени на работни повърхности, както и повторна употреба на спринцовки. В някои случаи лекарствата се прилагат директно във вената чрез канюли, което увеличава риска, тъй като заразеното вещество попада направо в кръвта.
Подобни практики са наблюдавани и при други огнища в Пакистан. Още през 2019 г. в Ратодеро стотици деца са диагностицирани с ХИВ при отрицателни тестове на родителите им. Лекари тогава също свързват заразяването с медицински процедури.
Докато разследването в Таунса продължава, нови случаи се появяват и в Карачи. Там малки пациенти, лекувани в държавна болница, също дават положителни резултати. Сред тях е двегодишната Микаша. Неин роднина разказва: „Пълнеха една и съща спринцовка и я даваха на едно дете, после пак я пълнеха и я даваха на друго".
Въпреки първоначалните отричания, федералният здравен министър впоследствие признава, че едно от огнищата е причинено именно от повторна употреба на замърсени спринцовки.
Международни организации като УНИЦЕФ и Световната здравна организация също установяват сериозни нарушения – липса на хигиена, недостиг на медикаменти и широко разпространени небезопасни практики.
Днес последствията за семействата са тежки. Асма отслабва значително и ще трябва да живее цял живот с вируса. Освен здравословните проблеми, тя се сблъсква и със социална изолация – другите деца не искат да играят с нея заради стигмата около ХИВ. „Какво не е наред с мен?", пита тя майка си. Стоейки до гроба на брат си, момичето тихо казва, че ѝ липсва. „Сега е при Бог", вярва тя.
Коментари (0)
Вашият коментар