На 29 юни, в понеделник, ще бъде отбелязан Петровден – един от най-тачените празници в българската народна традиция. Той е свързан с множество обичаи, вярвания и символика, а и с радостни събирания, защото много хора празнуват имен ден и посрещат близки и приятели с почерпка за здраве и благополучие.
В народното съзнание Петровден се възприема като начало на жътвата и на усилната земеделска работа по прибирането на реколтата. Смята се, че именно тогава свети Петър „отваря" небето и слънцето започва да пече най-силно, за да узреят житата и да се подготви земята за беритба. Това е момент, в който природата достига своята лятна зрялост и започва най-важният труд за селските хора.
Сред най-характерните обичаи е приготвянето на т.нар. петровско пиле. В миналото се е колело младо пиле, което се е приготвяло и след това се е носело в църквата за освещаване. След службата храната се е раздавала на близки, съседи и нуждаещи се като символ на здраве, плодородие и благословия за дома. Този ритуал е бил свързван с надеждата семейството да бъде здраво и благополучно през цялата година.
Празникът е съпътстван и от строги забрани в народните вярвания. Смятало се е, че работа на този ден носи нещастие и може да предизвика природни бедствия като градушки или бури, които да унищожат реколтата. Затова хората избягвали тежка физическа работа на полето, а жените не извършвали домакински дейности като предене, тъкане или пране. В някои краища на страната се е спазвал и обичаят да се боядисват яйца, подобно на Великденските, които се наричали петровски яйца и се раздавали за здраве, най-често на деца и роднини.
Според старите представи около Петровден се е вярвало още, че душите на починалите, които след Великденските празници са били „на земята", се завръщат в отвъдното. Поради това се правели и възпоменателни трапези, на които се раздавала храна като хляб, яйца и плодове в тяхна памет.
С този ден се свързват и поверия за времето и бъдещата година. Ако Петровден е слънчев и ясен, се е смятало, че предстои плодородна и благодатна година, докато лошото време е предвещавало по-труден сезон. Празникът е бил и своеобразна граница в земеделския календар, след която се е вярвало, че тежката работа на полето трябва да бъде ограничена, за да не се предизвика гневът на природните сили.
Освен за зърнените култури, Петровден се е свързвал и с узряването на плодовете. След него започвал периодът на първите летни беритби, когато хората започвали да събират ябълки и други сезонни плодове. Особено място има т.нар. петровска ябълка, която според традицията не се е консумирала преди празника, а се е освещавала и раздавала за здраве като символ на първата сладост на лятото.
С Петровден народът свързва и настъпването на най-горещия период от годината, известен като Петрово пекло. Смятало се е, че след този празник слънцето става особено силно и опасно, затова хората избягвали дългото излагане на жаркото време. Така Петровден не само отбелязва важен църковен и народен празник, но и поставя началото на най-интензивната и гореща част от лятото.
Коментари (0)
Вашият коментар