Плачът започва внезапно. Детето е нахранено, преоблечено и на пръв поглед нищо не го боли. Вие го прегръщате, предлагате му любимата играчка и задавате обичайния въпрос: „Но защо плачеш?" Отговор няма. Или поне не с думи.
Истината е, че децата рядко плачат без причина. По-често причината просто остава невидима за възрастния. За малкото дете плачът е един от основните начини да покаже, че е гладно, уморено, претоварено, уплашено, ядосано, разочаровано или че има нужда от близост.
Понякога шумният магазин, многото хора, ярката светлина или дългият ден изглеждат напълно обичайни за възрастния, но за детската нервна система могат да бъдат прекалено голямо натоварване. Малките деца все още се учат да разпознават и управляват силните си емоции. Те невинаги могат да кажат: „Уморен съм", „Имам нужда от тишина" или „Всичко това ми идва в повече". Вместо това започват да плачат. В такива моменти сълзите могат да означават просто: „Моля те, отведи ме на по-тихо място."
Една изгубена играчка може да изглежда като дреболия за родителя, но за детето тя може да бъде истинска трагедия. Отказът да получи още една бисквита също може да предизвика бурна реакция. Това невинаги означава, че детето е разглезено. Понякога разочарованието просто е по-голямо от способността му да го понесе.
Въпросът „Защо плачеш?" не винаги помага, защото детето може да не знае отговора. По-полезно е родителят спокойно да назове възможното чувство. Може да каже: „Много се разстрои, защото не намерихме играчката", „Ядосан си, защото трябва да си тръгнем" или „Май ти е трудно да спреш играта". Когато възрастният назовава емоциите, детето постепенно започва да ги разпознава и с времето се научава да говори за тях.
Понякога детето не търси решение. Не иска съвет, обяснение или разсейване. Иска само да усети, че не е само. Това може да се случи след раздяла с родителя, при попадане в нова среда, след напрегнат ден или когато детето е преживяло нещо, което все още не може да разкаже.
Една прегръдка не учи детето, че с плач може да получи всичко. Тя му показва, че чувствата му могат да бъдат големи, но до него има човек, който остава спокоен и не го изоставя. Понякога най-важното послание е съвсем кратко: „Виждам, че ти е трудно. Аз съм тук."
Умората също често стои зад необяснимия плач. Много родители очакват умореното дете просто да заспи, но често се случва обратното. Когато е преуморено, то може да стане раздразнително, неспокойно и плачливо. Малките деца невинаги разпознават собствената си умора и понякога се съпротивляват на съня точно когато най-силно се нуждаят от него.
В такива ситуации е полезно родителят да се замисли как е преминал денят. Детето може да е пропуснало обичайния си сън, да е имало повече занимания, да се е хранило по-късно или да е прекарало дълго време на шумно и непознато място. Понякога решението не е нова игра или още един опит за разсейване, а приглушена светлина, тиха стая и позната вечерна рутина.
Плачът може да бъде и начин детето да покаже, че нещо го тревожи. То може да усеща напрежение у дома, промяна в ежедневието или несигурност, свързана с детската градина, училището или отношенията с други деца. Плачът след прибирането вкъщи невинаги е предизвикан от случилото се в конкретната минута. Понякога домът е мястото, на което детето най-накрая се чувства достатъчно сигурно, за да освободи напрежението, натрупано през деня.
Вместо веднага да го разпитвате, може просто да останете близо и да кажете: „Изглежда, че денят ти е бил труден", „Не е нужно да ми разказваш веднага" или „Когато си готов, ще те изслушам". Тези думи дават на детето пространство и усещане за сигурност.
Не всеки необясним плач обаче е емоционален. Детето може да изпитва физически дискомфорт, преди да се появят видими симптоми. Възможно е да усеща болка, да вдига температура, да има запек, инфекция или друг здравословен проблем. При бебетата причината може да бъде глад, мокра пелена, умора или нужда от близост.
Добре е да обърнете внимание дали плачът е различен от обичайното, дали детето отказва храна и течности, изглежда необичайно отпуснато или реагира болезнено при докосване. При затруднено дишане, посиняване около устните, гърч, необичайна сънливост, невъзможност детето да бъде събудено или рязка промяна в състоянието му трябва да се потърси медицинска помощ. Бебе на възраст под три месеца с температура 38 градуса или повече също трябва да бъде прегледано от лекар.
Когато детето плаче, първо се опитайте да забавите собствената си реакция. То усеща напрежението в гласа, изражението и движенията ви. Проверете дали е гладно, жадно, уморено, дали му е топло или студено и дали не изпитва болка. След това слезте на неговото ниво и говорете с малко думи.
Може да кажете: „Виждам, че ти е трудно", „Тук съм" или „Искаш ли да те прегърна, или да седна до теб?" Не е необходимо веднага да сменяте много различни начини за успокояване. Понякога детето има нужда от време, за да почувства сигурността в гласа и присъствието ви.
Ако и вие се чувствате изтощени или на ръба на силите си, поставете бебето на безопасно място и се отдалечете за кратко, за да се успокоите. Никога не разтърсвайте бебе.
Не е необходимо винаги да откривате точната причина за плача. Понякога най-важното не е да спрете сълзите веднага, а да останете до детето, докато емоцията премине. Плачът не означава непременно, че сте направили нещо погрешно. Той не е доказателство, че детето е разглезено или че вие сте лош родител.
Понякога зад сълзите стои едно много просто послание: „Не знам как да се справя с това, което чувствам. Помогни ми." А вашето спокойно присъствие може да бъде точно отговорът, от който детето се нуждае.
Коментари (0)
Вашият коментар