„Мамо, тате, скучно ми е!"
Това е изречение, което почти всеки родител чува десетки пъти през ваканцията, през почивните дни или след училище. Първата реакция обикновено е да се намери занимание възможно най-бързо. Някои родители предлагат нова играчка, други включват телевизора, а трети подават телефона с надеждата, че детето ще се успокои поне за известно време.
Желанието да го направим щастливо е напълно естествено. Малцина обаче се замислят, че скуката невинаги е проблем. Според много психолози именно моментите, в които детето няма предварително организирано занимание, могат да бъдат изключително важни за развитието на неговия мозък.
Когато възрастните чуят думите „Скучно ми е", често ги възприемат като знак, че трябва незабавно да намерят решение. Всъщност скуката е естествено състояние, което кара мозъка да започне активно да търси нови идеи. Ако никой не предложи готово забавление, детето постепенно започва да измисля свое собствено.
Точно тогава се случва нещо интересно. Картонената кутия се превръща в кораб. Възглавниците стават крепост. Столовете се превръщат във влак, а плюшените играчки започват да водят сложни разговори. Това, което изглежда като обикновена игра, всъщност е усилена работа на мозъка.
По време на подобни занимания детето не следва чужди инструкции. То планира, измисля, експериментира, допуска грешки и намира решения. Това развива творческото мислене много повече, отколкото готовите развлечения, при които всичко вече е измислено.
Скуката учи и на търпение. Днешните деца растат в свят, в който почти всичко се случва мигновено. Един клик пуска любимото филмче, друга команда стартира играта, а телефонът винаги предлага ново съдържание. Постепенно мозъкът свиква непрекъснато да получава външни стимули. Когато такива стимули липсват, в началото детето изпитва дискомфорт. Ако обаче му се даде време, то започва само да създава забавление. Този процес развива самостоятелност и инициативност.
Много родители се страхуват, че ако не организират всяка свободна минута на детето, то ще губи време. Истината е точно обратната. Прекалено натовареният график понякога оставя съвсем малко пространство за свободна игра и творчество.
Свободното време позволява на мозъка да обработва преживяванията от деня. Детето си припомня разговори, измисля нови истории, пресъздава случки и така неусетно подрежда информацията, която е получило. Именно поради тази причина много интересни идеи се появяват точно когато човек няма конкретна задача.
Разбира се, това не означава детето да бъде оставяно без внимание с часове. Разликата е между липсата на грижа и даването на пространство. Родителят може да бъде наблизо, без постоянно да предлага ново занимание.
Ако чуете „Скучно ми е", вместо веднага да включите телевизора, може спокойно да попитате: „Какво би искал да измислиш?", „Какво можем да построим с това, което вече имаме?" или „Какво ти се играе днес?". Такива въпроси не дават готово решение, а насърчават детето само да търси идеи.
Любопитно е, че много успешни учени, писатели, музиканти и предприемачи споделят, че именно в моментите на спокойствие са им хрумвали най-добрите идеи. Когато мозъкът не е непрекъснато зает с външна информация, той започва да създава свои собствени връзки между различни мисли.
Същото се случва и при децата. Оставено за известно време без готово забавление, то започва да използва най-ценния инструмент, който притежава – собственото си въображение.
Разбира се, балансът е най-важен. Нито постоянната скука, нито непрекъснатите развлечения са полезни. Детето има нужда както от общуване, спорт и семейни занимания, така и от време, в което само да реши какво ще прави.
Следващия път, когато чуете познатото „Скучно ми е", не бързайте да приемате тези думи като проблем. Възможно е именно този момент да бъде началото на нова история, нова игра или нова идея, която ще развие въображението повече от всяка модерна играчка.
Коментари (0)
Вашият коментар