„Колко пъти трябва да ти кажа?" Тази реплика присъства в почти всеки дом. Обикновено я произнасяме, когато сме уморени, закъсняваме или за пореден път виждаме играчките разпилени по пода. След нея често идва повишаването на тон, а малко по-късно и чувството за вина.
Децата рядко не слушат само защото искат да ни ядосат. Понякога са погълнати от играта, друг път проверяват докъде се простира дадена граница, а понякога просто още не умеят да овладяват емоциите и импулсите си. Това не означава, че трябва да се отказваме от правилата. Означава, че можем да ги поставяме по начин, който учи, вместо да плаши.
Първо създайте контакт
Да дадем инструкция от другата стая и да очакваме незабавна реакция рядко работи. Преди да кажете какво искате, приближете се до детето, произнесете името му и изчакайте да ви погледне. При по-малките деца можете да клекнете, за да сте на нивото на очите им.
Когато има контакт, думите достигат по-лесно до детето. Вместо да повтаряте „Обувай се" пет пъти от коридора, опитайте спокойно: „Виж ме, моля те. Време е да обуем обувките и да тръгнем."
Използвайте кратки и ясни изречения
Дългите обяснения често се губят, особено когато детето е развълнувано или разстроено. Формулирайте очакването си с възможно най-малко думи. „Прибери кубчетата в кутията" е по-разбираемо от „Защо всеки път трябва да ти напомням да си подреждаш нещата?"
Важно е да казваме какво трябва да се направи, а не само какво да не се прави. Вместо „Не тичай", можем да кажем „Върви до мен". Така детето получава конкретна посока за действие.
Признайте чувството, без да отменяте границата
Емоциите са позволени, но не всяко поведение е приемливо. Детето може да бъде ядосано, че играта приключва, но това не означава, че може да хвърля предмети. Можем едновременно да признаем чувството и да запазим правилото.
„Разбирам, че ти се играе още. Трудно е да спреш, когато ти е интересно. Сега обаче е време за баня." Подобна реакция не е отстъпление. Тя показва на детето, че е чуто, без да му дава право да определя всички семейни решения.
Давайте ограничен избор
Децата имат силна потребност да усещат, че могат да влияят върху случващото се. Когато е възможно, предложете два приемливи варианта. „Искаш ли първо да облечеш пижамата или първо да измиеш зъбите?" И в двата случая вечерната рутина продължава, но детето има усещане за участие.
Изборът трябва да бъде истински и достатъчно прост. Ако не сте готови да приемете отказ, не питайте: „Искаш ли да си тръгваме?" Кажете: „Време е да тръгваме. Искаш ли да се сбогуваш с пързалката или с люлката?"
Свързвайте действията с логични последствия
Наказанието често кара детето да мисли как да го избегне. Логичното последствие му помага да разбере връзката между избора и резултата. Ако играчките се хвърлят, те се прибират за известно време, защото могат да наранят някого. Ако водата се разлива нарочно, детето участва в подсушаването.
Последствието трябва да бъде свързано със случилото се и да се прилага спокойно. Целта не е детето да страда, а да научи как неговите действия влияят на средата и на останалите.
Бъдете последователни
Когато едно правило важи само понякога, детето естествено ще проверява дали днес може да го заобиколи. Това не е непременно непослушание, а опит да разбере как работи светът.
Последователността не означава суровост. Възможно е да направите изключение, но го назовете ясно: „Обикновено не гледаме филм преди лягане, но днес е специална семейна вечер." Така изключението не обезсмисля правилото.
Показвайте как се поправя грешка
Дори най-спокойният родител понякога повишава тон. Важното е какво се случва след това. Искреното извинение не подкопава авторитета. То показва на детето, че всеки носи отговорност за поведението си.
Можете да кажете: „Извиках и те уплаших. Не беше правилно. Бях ядосана, но можех да говоря по-спокойно." След това повторете границата без заплаха. Така детето вижда, че любовта и правилата могат да съществуват заедно.
Поставянето на граници без викане не означава дом без конфликти. Означава дом, в който конфликтите не унижават и не плашат. Детето има нужда от възрастен, който е едновременно топъл и уверен. От човек, способен да каже „Разбирам те", но и „Няма да позволя това". Промяната започва с една по-кратка инструкция, едно спокойно повторение и една граница, която не се размива. Именно тези малки моменти постепенно изграждат доверие и учат детето на самоконтрол.
Коментари (0)
Вашият коментар