„Как мина денят ти?" – „Добре." Този кратък разговор е познат на много родители. Понякога децата не искат да споделят, а друг път просто не знаят как да обяснят какво се случва вътре в тях. Умението да разпознават и изразяват чувствата си не се появява автоматично, а се развива постепенно с подкрепата на възрастните. Когато детето може да говори за емоциите си, то по-лесно се справя с разочарованията, конфликтите и напрежението. Освен това се учи да разбира чувствата на другите и да изгражда по-здрави отношения.
Когато детето е разстроено, естествената реакция на родителя често е да се опита веднага да реши проблема. Реплики като „Няма нищо страшно", „Не плачи" или „Просто не му обръщай внимание" обикновено са казани с добро намерение, но могат да накарат детето да почувства, че емоцията му е неправилна или маловажна. Вместо да отричате чувството, опитайте първо да го приемете. Можете да кажете: „Изглеждаш разочарован", „Разбирам, че това те е ядосало" или „Сигурно ти е било неприятно, когато не са те включили в играта". Да приемем емоцията не означава да одобряваме всяко поведение. Можем да признаем гнева, без да позволяваме удряне или обиди, като спокойно кажем: „Разбирам, че си много ядосан, но не е позволено да удряш. Можеш да ми разкажеш какво те ядоса."
За малките деца чувствата често са объркващи телесни усещания – свит стомах, напрежение, сълзи или желание да крещят. Родителят може да помогне на детето да свърже тези усещания с конкретни думи. В началото е добре да се използват по-основни емоции като радост, тъга, страх и гняв, а с времето могат да се добавят по-точни понятия като разочарование, притеснение, ревност, самота, вина, гордост или вълнение. Можете да кажете: „Чудя се дали не се почувства пренебрегнат" или „Изглежда, че си едновременно развълнуван и малко притеснен". Важно е обаче да не настоявате, че вашето предположение е правилно. Оставете детето да ви поправи, защото така то разбира, че емоциите му принадлежат на него и че има право само да ги определи.
Общият въпрос „Как мина денят ти?" понякога е твърде труден за отговор. По-конкретните въпроси могат да помогнат на детето да си припомни определена ситуация и да говори по-лесно за нея. Вместо да задавате много въпроси един след друг, изберете само един, например: „Кой беше най-хубавият момент от деня ти?", „Имаше ли нещо, което те ядоса?", „Кога днес се почувства смел?" или „Някой направи ли нещо мило за теб?". Разговорът не бива да прилича на разпит. Понякога един въпрос и няколко минути тишина са напълно достатъчни.
Децата учат най-много от примера на възрастните. Когато родителят говори спокойно за собствените си чувства, детето разбира, че емоциите са нормална част от ежедневието. Можете да споделите: „Днес се почувствах притеснена преди срещата, но си поех дълбоко въздух и се подготвих", „Разочаровах се, когато плановете ни се промениха" или „Ядосах се и затова ми трябваха няколко минути, за да се успокоя". Важно е това споделяне да бъде умерено и детето да не се превръща в утешител или съветник на родителя. Целта е то да види, че чувствата могат да бъдат назовавани и управлявани по здравословен начин.
Понякога на детето му е по-лесно да говори за чувствата на измислен герой, отколкото за своите собствени. Докато четете книга или гледате филм, можете да го попитате как според него се чувства героят, защо е постъпил по определен начин или какво би могло да му помогне. Подобни разговори дават възможност на детето да изследва емоциите от безопасно разстояние. Рисуването, играта с кукли и картите с емоции също могат да бъдат полезни, особено при по-малките деца, за които играта често е най-естественият начин за изразяване.
Разговорите за чувства не е необходимо да се случват само когато има проблем. Добре е да се създаде малък семеен ритуал за споделяне, например по време на вечеря или преди сън. Всеки може да разкаже за нещо, което го е зарадвало, нещо, което му е било трудно, или нещо, което очаква с нетърпение. Когато подобни разговори са част от ежедневието, детето по-лесно ще потърси родителя и в по-трудните моменти.
Важно е също да уважаваме моментите, в които детето не иска да говори. Някои деца имат нужда първо да останат насаме, да играят или просто да се успокоят. Вместо да настоявате, можете да кажете: „Виждам, че не искаш да говориш сега. Аз съм тук, когато бъдеш готов." Това послание дава едновременно пространство и сигурност. Детето разбира, че няма да бъде притискано и че възможността за разговор остава отворена. Често най-добрите разговори се случват не лице в лице, а докато рисувате, готвите, пътувате с колата или се разхождате. Общата дейност намалява напрежението и прави споделянето по-естествено.
Когато детето разкаже за проблем, не бързайте веднага да давате съвет. Понякога то вече знае какво би могло да направи и просто има нужда да се почувства чуто. Можете да попитате: „Искаш ли само да те изслушам, или да помислим заедно какво можеш да направиш?" Полезно е също да повторите със свои думи казаното, например: „Значи си се почувствал сам, когато приятелите ти са започнали играта без теб." Така показвате, че слушате внимателно, и помагате на детето да подреди преживяното.
За да говори открито, детето трябва да вярва, че думите му няма да бъдат осмивани, разказвани на други хора или използвани срещу него при следващ спор. Реплики като „Нали уж беше много смел?", „Ще кажа на баба как си плакал" или „Пак ли се страхуваш от това?" могат да разрушат доверието. Дори когато преживяването изглежда маловажно за възрастния, за детето то може да бъде силно и истинско. Затова споделеното трябва да бъде посрещано с уважение.
Умението да се говори за чувства се изгражда бавно. Някои деца са естествено разговорливи, а други се изразяват повече чрез игра, рисунки или поведение. Важно е да не ги сравняваме с братя, сестри или връстници. Най-ценното послание, което родителят може да предава отново и отново, е: „Всички чувства са позволени. Можеш да ми кажеш какво преживяваш. Ще те изслушам, дори когато темата е трудна."
Не е необходимо родителят винаги да намира точните думи или веднага да решава проблема. Понякога най-силната подкрепа е спокойното присъствие и простото изречение: „Тук съм и те слушам." Когато детето усеща, че е прието, то постепенно се научава не само да назовава чувствата си, но и да ги разбира, регулира и споделя по здравословен начин.
Коментари (0)
Вашият коментар