13 август е Международният ден на левичарите – ден, посветен на хората, които предпочитат да използват лявата си ръка. Инициативата за отбелязването му датира от 1984 г. и е свързана с Международната конфедерация на леворъките.
Смята се, че приблизително всяко седмо дете се ражда левичар. Още от най-ранна възраст тези деца трябва да се приспособяват към свят, създаден предимно за десничари – от начина, по който са разположени предметите около тях, до навиците и изискванията в училище. Затова подкрепата и разбирането от страна на родителите са особено важни.
Ако тригодишното ви дете предпочита да държи лъжицата или играчките с лявата ръка, това все още не е сигурен знак, че ще остане левичар. В тази възраст децата активно използват и двете си ръце, а предпочитанието към едната може да се променя. Детският мозък се отличава с голяма пластичност и в ранните години малчуганите могат сравнително лесно да развиват уменията си и с двете ръце. Сред факторите, които оказват влияние, е и примерът на родителите, тъй като децата естествено се стремят да подражават на поведението, което виждат у възрастните.
След четвъртата-петата година вече може по-ясно да се забележи коя ръка детето предпочита при различни ежедневни дейности. Ако то се чувства по-уверено и удобно, когато използва лявата си ръка, няма причина това да предизвиква тревога. Левичарството е естествена особеност и не бива да бъде приемано като недостатък. Напротив, всяко дете има свои индивидуални способности и начин на възприемане на света, които заслужават да бъдат насърчавани.
Дълго време се е смятало, че основната разлика между левичарите и десничарите се крие в начина, по който функционират мозъчните им полукълба. Според по-старите схващания при левичарите по-силно е развито дясното полукълбо, което се свързва с образното и невербалното възприятие, интуицията, емоционалната чувствителност и музикалните способности. Лявото полукълбо пък традиционно се свързва с логическото мислене, анализа, езиковите умения, паметта и математическите способности.
Съвременната наука обаче показва, че тази картина е значително по-сложна. Разликите между левичари и десничари съществуват, но не са толкова категорични, колкото се е смятало в миналото. Не може например да се твърди, че всички левичари са по-креативни, по-интуитивни или по-емоционални единствено заради предпочитанието си към лявата ръка.
Въпреки това левичарите често се описват като хора с по-образен и асоциативен начин на мислене. При някои деца това може да се проявява чрез богато въображение, нестандартен подход към задачите и силен интерес към творчески дейности. Те могат да търсят различни пътища към решаването на даден проблем и да откриват оригинални решения, когато обичайният подход не работи.
При част от левичарите речевото развитие също може да протича по различен начин. Възможно е детето да започне да говори малко по-късно, но когато това се случи, речта му да бъде по-развита и да включва по-сложни изречения. Разбира се, развитието е индивидуално и не бива всяка особеност да се свързва единствено с това, че детето е левичар.
Важно е родителите и учителите да проявяват търпение и да не принуждават детето да използва дясната си ръка. Когато левичар се опитва да изпълнява дадена задача по начин, който не е естествен за него, това може да изисква допълнително усилие и да води до по-бърза умора. Подходящата подкрепа и съобразяването с индивидуалните му потребности могат да направят ученето и ежедневните дейности много по-лесни.
Историята познава множество прочути левичари, сред които Леонардо да Винчи, Наполеон Бонапарт, Уинстън Чърчил, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Фредерик Шопен, Исак Нютон, Хенри Форд, Бил Гейтс, Гари Каспаров, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Пабло Пикасо. Техните имена са още едно напомняне, че различието само по себе си не е ограничение, а индивидуална особеност, която може да върви ръка за ръка с талант, любопитство и впечатляващи постижения.
Коментари (0)
Вашият коментар