Има дни, в които майката става още преди да е успяла да се наспи. Приготвя закуска, събужда детето, търси изгубена обувка, напомня за раницата, отговаря на десетки въпроси и едновременно с това мисли какво ще има за вечеря. След това идват работата, домакинството, задачите, пазаруването и още неща, които никога не свършват. Някъде между всичко това остава една жена, която също има нужда от въздух.
Майките често приемат умората като част от задълженията си. Казват си, че ще си починат по-късно, когато детето порасне, когато приключи натовареният период, когато домът бъде подреден или когато остане малко свободно време. Само че това „по-късно" може да се отлага много дълго. А детето има нужда не от майка, която никога не се изморява, а от майка, която има право да бъде човек.
Спокойствието вкъщи започва много по-лесно, когато майката не е постоянно на ръба на силите си. Когато има възможност да изпие кафето си на спокойствие, да излезе сама на разходка, да поговори с приятелка, да поспѝ, да почете или просто да остане няколко минути в тишина. Това не са маловажни удоволствия. Те могат да бъдат начин човек да възстанови силите си.
Много жени обаче изпитват вина, когато поискат време за себе си. Сякаш няколко часа далеч от детето означават, че не са достатъчно отдадени майки. Сякаш добрата майка трябва да бъде постоянно на разположение, да предвижда всяка нужда и да поставя себе си последна. Този модел е изтощителен.
Детето постепенно се учи не само от това, което му казваме, но и от начина, по който живеем. Ако постоянно вижда майка, която пренебрегва собствените си нужди, никога не си почива и се чувства виновна за всяко свое желание, то може да приеме тази картина за нормална. Ако вижда жена, която се грижи за другите, но умее да се погрижи и за себе си, получава различен пример.
Да си починеш не означава да изоставиш детето. Да помолиш за помощ не означава, че не можеш да се справиш. Да имаш интереси извън майчинството не означава, че обичаш детето си по-малко.
Понякога най-голямата промяна започва с нещо съвсем малко. Да не се опитваме да свършим всички домакински задачи в един ден. Да приемем, че играчките могат да останат на пода. Да помолим партньора, бабата или друг близък човек да поеме детето за известно време. Да си позволим да кажем: „Днес съм изморена и имам нужда от почивка."
Има значение и начинът, по който майката говори със себе си. Ако всяка грешка се превръща във вътрешно обвинение, напрежението се натрупва още повече. Забравената закуска, повишеният тон или пропуснатата задача не превръщат една жена в лоша майка. Има дни, в които човек просто няма повече ресурс.
Разбира се, спокойствието не означава, че майката никога няма да се ядоса. Никой човек не може да бъде търпелив през цялото време. Ще има моменти, в които гласът ще стане по-висок, ще има раздразнение и ще има нужда от няколко минути насаме. Важното е след това да можем да се върнем към детето, да признаем грешката си и да продължим.
Децата не се нуждаят от идеална среда. Те имат нужда от усещането, че са обичани, чути и приети. Понякога това започва с родител, който има достатъчно сили да ги изслуша.
Грижата за майката не трябва да бъде последната точка в семейния списък със задачи. Тя е част от грижата за цялото семейство. Когато майката има пространство да си поеме въздух, да възстанови силите си и да бъде себе си, тя има повече ресурс да даде внимание, търпение и близост на детето.
Това е един от най-важните подаръци, които можем да дадем на децата си. Не съвършен родител, който никога не се уморява, а истински човек, който знае кога има нужда да спре, да си поеме въздух и да продължи малко по-спокойно.
Коментари (0)
Вашият коментар