Бременността често е представяна като най-щастливото очакване. И наистина има моменти, в които една жена се усмихва само при мисълта за малкото човече, което расте в нея. Има обаче и други моменти. Такива, в които радостта се смесва със страх, умора, несигурност и стотици мисли, които се появяват най-често вечер, когато всичко наоколо утихне.
В този период бъдещата майка често чува много съвети. Какво да яде, как да спи, колко да се движи, какво да купи, какво да не прави. Понякога около нея има толкова много мнения, че собственото ѝ усещане започва да се губи. А сред всички инструкции има няколко прости думи, които могат да бъдат много по-ценни.
Не е нужно да се чувстваш щастлива през всяка минута.
Можеш да обичаш бебето си и едновременно с това да се страхуваш от раждането. Можеш да си благодарна за бременността и да имаш дни, в които просто искаш да си върнеш старото тяло, стария ритъм и малко тишина. Можеш да се радваш на бъдещото майчинство и пак да ти липсва животът отпреди него. Тези чувства не се изключват взаимно.
Не си длъжна да изглеждаш като бременна жена от снимките в социалните мрежи.
Някои жени сияят, други едва успяват да се справят с умората. Едни се чувстват красиви с нарастващото коремче, други трудно свикват с промените. Има бременни, които продължават да спортуват и да работят с огромна енергия, и такива, за които качването по стълбите се превръща в сериозно физическо усилие. Тялото ти не е длъжно да изглежда по определен начин, за да бъде бременността ти истинска и красива.
Ще има дни, в които ще се чудиш дали се справяш добре.
Вероятно ще прочетеш нещо в интернет и за няколко минути ще се притесниш. Ще чуеш история от друга майка и ще започнеш да сравняваш своята бременност с нейната. Ще има прегледи, изследвания, термини и решения, които звучат страшно само защото са нови за теб. С времето ще научиш кои сигнали заслужават внимание и кои тревоги можеш да оставиш да си отидат.
Не е нужно да знаеш всичко предварително.
Никой не получава тайна инструкция за майчинството в деня, в който види положителния тест. Можеш да прочетеш десетки книги, да следваш специалисти, да разговаряш с майки и пак да се окажеш в ситуация, която не си предвиждала. Част от увереността идва не преди раждането, а след него – с първото нахранване, първата баня, първата безсънна нощ и всички малки решения, които вземаш ден след ден.
Имаш право да задаваш въпроси.
Няма неудобен въпрос, когато става дума за твоето тяло, бременността и здравето на бебето. Не се притеснявай да поискаш обяснение, ако не разбираш нещо на преглед. Можеш да попиташ за изследване, симптом, лекарство или предстоящ етап. Медицинските специалисти са там именно за да ти помагат да вземаш информирани решения, а не за да оценяват знанията ти.
Можеш да промениш мнението си.
Планът за раждане може да изглежда прекрасно на хартия, но реалността понякога изисква друго решение. Може да си представяш едно, а да избереш друго след разговор с лекаря си. Може да мислиш, че ще се справиш без помощ, а после да разбереш колко много ти е необходима. Гъвкавостта не означава слабост. Означава да можеш да реагираш на това, което се случва в действителност.
Не дължиш на никого определено преживяване на раждането.
Раждането е лично събитие и историите на другите жени не определят твоята. Една жена може да говори за него с усмивка, друга да си спомня най-вече за трудните моменти. И двете преживявания са истински. Начинът, по който ще родиш, не определя колко добра майка ще бъдеш.
Ще има моменти, в които ще ти се иска някой друг да вземе решенията вместо теб.
Това е напълно разбираемо. Предстои голяма промяна и е нормално понякога да ти се иска просто някой да каже: „Спокойно, ще минем през това." Затова избирай внимателно хората около себе си. Имай до себе си човек, пред когото можеш да кажеш, че те е страх, без да получиш веднага лекция или сравнение с нечия чужда бременност.
Почивай, когато можеш.
Този съвет звучи банално, докато не настъпят последните месеци и сънят вече не е толкова лесен. Почивката не е награда за добре свършена работа. Тя е част от грижата за теб. Не е нужно всяка свободна минута да бъде запълнена с подготовка за бебето, пазаруване, подреждане и задачи.
Остави си малко пространство и за жената, която си била преди бременността.
Скоро ще бъдеш майка, но няма да престанеш да бъдеш жена със свои интереси, приятелства, мечти и нужда от лично време. Не е необходимо да се отказваш от всичко, което те е правело щастлива. Някои неща ще се променят, други ще останат, а трети ще се върнат в живота ти в различна форма.
Позволи си да не обичаш всяка част от бременността.
Може да харесваш ритниците на бебето, но да не понасяш киселините. Може да обожаваш коремчето си, но да ти липсва да спиш удобно. Може да се радваш на подготовката за бебето и да не изпитваш никакво удоволствие от поредното пазаруване. Не е нужно да харесваш всеки аспект от преживяването, за да го цениш.
И не се страхувай от момента, в който ще срещнеш бебето си.
Може да си представяш първата среща хиляди пъти и пак да не знаеш какво ще почувстваш. За някои майки любовта идва като прилив още в първата секунда. При други тя се изгражда постепенно, сред умората, храненето, гушкането и ежедневните грижи. И двата начина са човешки.
Ще се учиш. Бебето също ще се учи. Вие двамата ще се опознавате ден след ден.
А когато настъпи онзи момент, в който се приберете у дома и за първи път останете сами като семейство, може да се почувстваш напълно неподготвена. Това усещане не означава, че не можеш. Означава, че пред теб стои нещо ново и огромно.
Дишай. Задавай въпроси. Приемай помощ. Почивай. Радвай се на малките моменти и не се наказвай за трудните. Не е необходимо да бъдеш перфектна майка. На твоето бебе му е нужна майка, която го обича, грижи се за него и постепенно намира своя начин да бъде до него.
А ти вече започваш да ставаш именно такава.
Коментари (0)
Вашият коментар