Пет години изпълнени с надежда, неуспешни опити за забременяване и болезнени загуби. Това е пътят, който Сара Конъл и съпругът ѝ Бил изминават, преди да получат най-ценния подарък – своето дете. В крайна сметка помощта идва от човек, от когото най-малко очакват – майката на Сара. На 61 години Кристин износва и ражда собствения си внук.
Днес Фин е на 15 години и от малък знае историята зад появата си на бял свят. Макар необичайното решение на семейството да предизвиква недоумение у някои хора, за тях то остава символ на любов, надежда и истинско семейно чудо.
Сара и Бил решават да имат дете две години след сватбата си. Когато естественото забременяване не се случва, Сара се обръща към специалисти и преминава през различни лечения. Причината за затрудненията така и не е установена, а лекарите препоръчват инвитро.
Първата процедура дава надежда – Сара забременява с близнаци. Щастието обаче е кратко. Тя ражда преждевременно, а двете момченца се раждат мъртви.
„Беше съкрушително. Чакахме толкова дълго. Но дори след всичко, през което преминахме, знаехме, че все още искаме да имаме семейство", разказва Сара пред списание People.
Двойката не се отказва и започва нов опит. Този път Сара преживява спонтанен аборт. Следват още процедури, но и те не водят до желания резултат. Междувременно значителна част от спестяванията на семейството е изчерпана.
В опит да се справи с натрупаната болка, Сара започва да излиза на дълги ежедневни разходки. „Не знаех какво да правя с тази болка. Нямаше къде да я насоча и никой не можеше да ми отговори дали някога ще имаме дете", спомня си тя.
Именно по време на една от тези разходки Сара разговаря с майка си Кристин по телефона. Тогава Кристин е на 59 години и в главата ѝ се появява идея, която може да промени всичко – тя самата да стане сурогатна майка на дъщеря си.
Първоначално Кристин се колебае дали изобщо да предложи това. Тя е забременявала лесно и е родила по естествен път трите си дъщери. Страхува се, че предложението ѝ може да накара Сара да се почувства още по-болезнено заради собствените си трудности.
Но реакцията на дъщеря ѝ я изненадва. „Когато го чух, сякаш през мен премина електричество", признава тя. След като лекарите дават одобрението си, Кристин преминава през процедурата. След два опита тя успява да забременее.
През 2011 г., когато е на 61 години, Кристин ражда своя внук Фин. По време на бременността тя се премества да живее при Сара и съпруга ѝ. Макар Сара да не е тази, която носи бебето, тя е неразделна част от бременността и преживява всеки важен момент заедно с майка си.
„Четях му всеки ден, а когато порасна достатъчно, започна да рита, щом чуеше гласа ми. Казват, че е нужно цяло село, за да отгледаш дете. При нас беше нужно цяло село, за да се появи то на света", споделя майката.
Не всички около тях разбират решението им. За някои историята изглежда необичайна, но за семейството тя е доказателство докъде може да стигне човек в името на любовта към близките си. По-късно Сара разказва цялата история в мемоарите си "Bringing in Finn". След раждането тя и Кристин гостуват и в предаването на Опра Уинфри.
Днес Фин е на 15 години и учи в гимназия. Той играе футбол и се подготвя за бъдещата си мечта да стане пилот. Връзката му с Кристин е близка, но според Сара отношенията им не се различават съществено от тези между други баби и внуци. Още от малък Фин знае каква роля е изиграла баба му в неговото раждане – родителите му никога не са смятали, че трябва да крият истината от него.
Когато момчето е на три или четири години, идва естественият въпрос откъде идват бебетата. „Когато беше на три или четири и попита откъде идват бебетата, разбрах, че разговорът в нашето семейство ще бъде малко по-различен", разказва Сара с усмивка.
С течение на времето родителите му му разкриват все повече подробности. Още от ранните си години обаче Фин знае най-важното – баба му е помогнала той да се роди. На всеки негов рожден ден двамата водят специален разговор за необикновената история на появата му.
За Сара преживяното не просто сбъдва най-голямата ѝ мечта, но и променя отношенията ѝ с нейната майка. „Няма думи, с които да опиша този подарък. Тя е моята майка, но и ангелът пазител, който помогна на детето ни да се роди. Връзката ни е изключително дълбока", казва Сара.
Коментари (0)
Вашият коментар