Още щом се роди бебето, започват и първите семейни спорове. Бабата по майчина линия открива познатия нос, дядото по бащина е убеден, че очите са същите като на сина му, а родителите се усмихват и се опитват да разберат на кого всъщност прилича малкото човече. Зад тези мили сравнения стои една доста интересна наука. Оказва се, че наследяването на външния вид, характера и някои особености на организма е далеч по-сложно от простото разделение на черти от мама и черти от татко.
Всяко бебе получава приблизително половината от ядрената си ДНК от майката и половината от бащата. При обичайното зачеване яйцеклетката носи 23 хромозоми, а сперматозоидът добавя още 23. Така се получава уникална генетична комбинация, която никога преди не е съществувала в точно този вид. Дори братята и сестрите, родени от едни и същи родители, могат да изглеждат съвсем различно.
Едно от най-любопитните неща е свързано с очите. Често се твърди, че кафявите очи са доминантни и ако единият родител е с кафяви, детето непременно ще наследи неговия цвят. Генетиката обаче не работи толкова просто. Цветът на очите зависи от взаимодействието на няколко гена, които влияят върху количеството и разпределението на меланина в ириса. Затова двама родители с кафяви очи могат да имат синеоко дете, а предвиждането на цвета само по външността на майката и бащата невинаги е възможно.
При новородените има и още една особеност. Очите на някои бебета изглеждат сиви или синкави през първите месеци, но постепенно потъмняват. Това се случва с развитието на пигментацията в ириса. При други деца цветът почти не се променя. Ето защо първите снимки от родилното отделение невинаги показват какви ще бъдат очите на детето след година.
Косата също е резултат от сложна наследствена комбинация. Нейният цвят, гъстота и структура се влияят от множество гени, получени и от двамата родители. Къдравата коса на бащата може да се появи при детето, но също толкова възможно е то да има права коса като майката или вълни, каквито никой от двамата няма. Понякога прилика се открива чак при сравнение със снимка на баба или дядо от детството.
Интересен е и случаят с рижата коса. Определени варианти на гена MC1R имат важна роля за появата ѝ. Възможно е двама родители, които не са рижи, да имат дете с рижа коса, ако са предали подходяща комбинация от генетични варианти. Така някоя отдавна забравена семейна особеност може изненадващо да се появи в новото поколение.
А какво наследява бебето конкретно от бащата? Една от най-ясните генетични особености е свързана с половите хромозоми. При обичайното хромозомно развитие майката предава X хромозома, а бащата може да предаде X или Y. Комбинацията XX обикновено е свързана с женско, а XY - с мъжко полово развитие. Съществуват и естествени вариации в половите хромозоми и развитието. Именно сперматозоидът определя дали при типичния случай ще се получи XX или XY комбинация.
Бащата предава и генетична информация, която може да повлияе върху ръста, телосложението, чертите на лицето и редица особености на организма. Същото важи и за майката. Няма научно основание да се твърди, че носът задължително идва от единия родител, а устните - от другия. Повечето видими черти се оформят от съвместното действие на множество гени.
Ръстът е добър пример. Високи родители по-често имат високи деца, но това не е гаранция. Освен наследствеността значение имат храненето, здравословното състояние, сънят и условията, в които детето расте. Понякога синът надминава значително и двамата си родители, а друг път остава по-нисък от тях.
Има обаче нещо, което бебето получава почти изцяло от майката - митохондриалната ДНК. Митохондриите са малки структури в клетките, които участват в производството на енергия. Те имат собствена генетична информация, която при хората се предава по майчина линия. Това е една от причините учените да могат да проследяват определени линии на родство далеч назад във времето.
Майката има и друго важно влияние, което не се изчерпва с гените. По време на бременността нейният организъм осигурява средата, в която бебето се развива. Хранителните вещества, състоянието на плацентата и различни фактори, свързани със здравето през бременността, могат да повлияят на растежа и развитието на плода. Това не означава, че всяка особеност на детето зависи от поведението на майката. Развитието е сложен биологичен процес, върху който действат много фактори, част от тях извън контрола на родителите.
Особено любопитен е въпросът за интелигентността. В интернет често се среща твърдението, че децата наследяват ума си предимно от майката. То звучи интересно, но е подвеждащо. Когнитивните способности се влияят от много гени, разположени върху различни хромозоми, и от средата, в която детето расте. И двамата родители допринасят генетично, а общуването, образованието, храненето и възможностите за учене също имат значение.
Подобно е положението и с характера. Някои бебета още от първите седмици са по-спокойни, други реагират по-силно на шум, светлина или промяна в обстановката. Темпераментът има наследствен компонент, но не може да бъде приписан само на майката или бащата. Начинът, по който детето ще се научи да изразява емоциите си, да общува и да се справя с трудностите, се оформя постепенно чрез преживяванията и отношенията с хората около него.
Наследствеността има значение и за здравето. Някои генетични заболявания могат да се предадат от единия родител, докато при други е необходимо детето да наследи определен генетичен вариант и от двамата. Има и състояния, при които генетичната предразположеност само увеличава вероятността за развитие на заболяване, без да означава, че то непременно ще се появи.
Дори кръвната група на бебето е резултат от генетичната комбинация на родителите. При системата ABO детето наследява по един вариант на съответния ген от майката и бащата. Затова кръвната му група може да бъде различна и от двете родителски, в зависимост от вариантите, които те носят.
Колкото повече учените изучават човешката наследственост, толкова по-ясно става, че детето не е просто сбор от две половини. То получава генетична информация от двамата си родители, но начинът, по който тази информация се комбинира и проявява, създава нещо неповторимо.
Ето защо едно момиченце може да има очите на баща си, усмивката на майка си и трапчинки, които всички разпознават от снимките на прабаба му. А след няколко години да прояви интерес към музиката, въпреки че никой вкъщи не свири на инструмент.
Най-хубавото в тези семейни прилики е, че често се откриват постепенно. Първо в погледа, после в усмивката, в някой жест или в начина, по който детето се смее. И докато близките продължават да спорят на кого прилича повече, пред очите им расте човек със собствено лице, характер и история.
СНИМКА: Pexels
Коментари (0)
Вашият коментар