Когато родителите планират второ дете, въпросът „да изчакаме ли" често се сблъсква челно с идеята за породени малчугани. На теория звучи ефективно – едно голямо бебешко вълнение, всичко наведнъж, общо детско ежедневие, общи играчки, споделени дрямки, дори памперси от един и същи размер. На практика обаче нещата невинаги са толкова подредени, а ежедневието с две малки деца с минимална разлика във възрастта е нещо между маратон и реалити формат за оцеляване. Ето какви са реалните предимства и предизвикателства на така наречените „породени деца" – с малка възрастова разлика от година до две.
Една от най-често изтъкваните ползи е, че децата растат заедно. Това означава, че ще преминават през сходни етапи почти едновременно. Прохождането, гърнето, първите думи и дори кризата на двегодишното – всичко това се случва накуп, но поне минава и по-бързо. В много случаи подобна близост създава здрава връзка между братята и сестрите. Те се възприемат не само като роднини, но и като постоянни спътници в игрите, фантазиите и белите. Възрастовата разлика почти не се усеща в детските години и децата изграждат силна емоционална връзка помежду си.
Психологическият ефект върху родителите също може да е положителен, ако приемат предизвикателството като временно натоварване с дългосрочна полза. Един интензивен период на липса на сън, двойна доза плач и тройна организация на деня, но след това – вече пораснали деца, които могат да споделят училище, лагер и дори интереси. Освен това, ако майката излезе в майчинство за двете деца почти поред, това може да създаде единна пауза в кариерното развитие, вместо да се прекъсва многократно.
Разбира се, има и тъмна страна на тази иначе логична стратегия. Първото и най-очевидно предизвикателство е чисто физическо и емоционално. Едното дете още не е захвърлило биберона, а другото вече трябва да се кърми. Родителят е постоянно разкъсван между нуждите на бебето и изискванията на по-голямото дете, което въпреки че е само с година по-голямо, вече има характер, желания и огромна нужда от внимание. Конкуренцията е почти неизбежна, а ревността е често срещан гост в дома. По-голямото дете обикновено се чувства изместено, макар още да не е достигнало зряла възраст, за да разбере защо.
Финансово също може да се окаже натоварващо – от двойни колички до еднакви по размер дрешки, от запаси с пелени до играчки в множество екземпляри, за да няма драми кой какво държи. А когато започне сезонът на вирусите, те често се въртят безкрайно в цикъл между двете деца, което прави възстановяването почти мисия невъзможна. Да не говорим за логистиката, когато едното се събужда в 3 през нощта, а другото реши да започне деня в 5. Сънят е мираж, а сутрините са приключение без край.
Нерядко родителите се сблъскват и с усещането за вина, че не могат да дадат пълноценно внимание нито на едното, нито на другото дете. Отделянето на индивидуално време за всяко от тях става трудно, но точно тази стъпка се оказва изключително важна за емоционалното им развитие.
Истината е, че няма универсално решение дали малката разлика между децата е предимство или минус. Всичко зависи от семейството, от подкрепата, която получава, и от вътрешната му нагласа. За някои това е идеалният сценарий – кратък, интензивен период, след който децата порастват заедно и изграждат силна връзка. За други, това е постоянен източник на стрес и усещане за безкраен хаос. Нито едното не е правилно или грешно. Важно е родителите да влязат в това предизвикателство с ясни очаквания и реалистичен план. А може би и с добър кафеавтомат. Или поне с чувство за хумор.
Коментари (0)
Вашият коментар