В почти всяка кухня има едно чекмедже, което се затваря трудно. В него се трупат стари прибори, капачки без кутии, пакетчета от ресторанти и предмети, които никой не е използвал от години. В шкафовете положението често е подобно. Пазят се вещи за всеки случай, докато един ден се оказва, че няма място за нещата, които действително са необходими.
Разчистването на кухнята обаче не е само въпрос на повече свободно пространство. Някои предмети с времето се износват, започват да задържат замърсявания или вече не са подходящи за контакт с храна. Други просто заемат ценно място и превръщат ежедневното готвене в досадно ровене из шкафовете. Има поне пет неща, които заслужават внимателен преглед още при следващото подреждане.
Първото е старата кухненска гъба. Тя изглежда толкова незначителна, че често остава до мивката седмици наред. С нея се мият чинии, избърсват се плотове, а понякога се почистват и остатъци от сурово месо. Постоянната влага и полепналите частици храна създават подходящи условия за развитие на микроорганизми.
Ако гъбата мирише неприятно, започнала е да се разпада или изглежда силно замърсена, най-разумно е да бъде сменена. Дори когато на пръв поглед е чиста, тя трябва да се подменя редовно според начина и честотата на употреба. Добре е след миене да се изплаква, изстисква и оставя на място, където може да изсъхне.
Особено важно е гъбата за чинии да не се използва за почистване на сокове от сурово месо. За такива замърсявания е по-подходяща кухненска хартия, която се изхвърля веднага, след което повърхността се почиства и при необходимост дезинфекцира.
Втората вещ е силно надрасканият тиган с незалепващо покритие. Почти всяко семейство има поне един такъв съд, който е преживял стотици закуски и вечери. Покритието му отдавна не изглежда както при покупката, храната започва да залепва, но тиганът продължава да се използва.
Не всяка драскотина означава непосредствена опасност за здравето. Ако обаче покритието се лющи, отделят се видими частици или повърхността е сериозно повредена, е разумно съдът да бъде заменен. Производителите обикновено дават конкретни указания за поддръжката и признаците на износване.
За да издържат по-дълго, тиганите с незалепващо покритие не бива да се прегряват празни, а използването на метални прибори трябва да се съобразява с препоръките на производителя. Дървените и силиконовите шпатули често са по-щадящ избор.
Третото нещо, което заслужава проверка, са старите пластмасови кутии за храна. Те се натрупват изненадващо бързо. Една е останала от поръчана вечеря, друга е купена преди години, трета отдавна няма капак, но все още стои в шкафа.
Проблемът не е в самата пластмаса. Много съдове са предназначени за многократна употреба и могат да служат дълго, когато се използват правилно. Но кутиите с пукнатини, деформирани стени, силно надраскани повърхности или капаци, които вече не прилягат добре, е време да бъдат прегледани критично.
Еднократните опаковки от готова храна също не бива автоматично да се превръщат в постоянни кутии за съхранение и претопляне. Предназначението им има значение, особено при контакт с горещи и мазни храни.
Четвъртата група са старите подправки. Те стоят на рафта с години, особено ако са купени за рецепта, която е приготвена само веднъж. Някое бурканче с карамфил, пакетче куркума или отдавна отворен риган могат да останат незабелязани дълго време.
При правилно съхранение много сухи подправки не стават опасни веднага след изтичането на срока за най-добро качество. По-често постепенно губят аромата и вкуса си. Влагата обаче е друг въпрос. Ако в пакетчето има следи от мухъл, необичайна миризма или видимо овлажняване, съдържанието трябва да се изхвърли.
Лесен начин за проверка е малко количество от сухата подправка да се разтрие между пръстите и да се усети ароматът ѝ. Ако почти не мирише на нищо, вероятно вече няма да допринесе особено за ястието.
Петата вещ всъщност често заема цял рафт, а именно старите и повредени кухненски прибори. Счупена шпатула, напукана дървена лъжица, ренде с разхлабена дръжка или белачка, която отдавна не работи добре. Те остават в чекмеджето с надеждата, че някога ще потрябват, въпреки че при всяко готвене ръката посяга към други.
Особено внимание заслужават приборите, които имат пряк контакт с храната. Напуканите дървени изделия могат да задържат остатъци в труднодостъпни места, а повредените пластмасови и силиконови части трябва да се преценяват според състоянието им. Ако материалът се рони, отделя частици или вече не може да се почиства добре, приборът няма място сред използваните кухненски принадлежности.
Разчистването на кухнята не изисква непременно цял свободен уикенд. Понякога са достатъчни двадесет минути и един шкаф. Всичко се изважда, преглежда се и се връща само онова, което е в добро състояние и действително се използва.
Няма нужда здрави и функционални вещи да се изхвърлят само за да изглеждат рафтовете по-празни. Излишните, но запазени съдове могат да бъдат подарени или дарени, а повредените да се изхвърлят според местните правила за отпадъците. Това е по-разумно и от финансова, и от екологична гледна точка.
Кухнята е място, което се използва всеки ден, понякога по няколко пъти на ден. Затова и малките неудобства в нея се натрупват. Премахването на няколко износени или ненужни вещи ще направи готвенето, почистването и подреждането осезаемо по-лесни. А освободеното място често се оказва много по-полезно от предметите, които са го заемали с години.
Коментари (0)
Вашият коментар