При баба може да се яде шоколад преди обяд, да се гледат анимационни филми до късно и да се заспива без задължителното миене на зъбите. Играчките не е необходимо да се прибират веднага, а ако детето поиска още една бисквита, отговорът почти винаги е положителен. Когато майката се опита да въведе ред, често чува добре познатото: „Остави го, още е малко!" или „При мен няма да плаче за такива глупости". И така, докато единият възрастен се опитва да спазва определени правила, другият ги отменя с усмивка и обяснението, че бабите са създадени, за да глезят внуците си.
На пръв поглед подобни ситуации изглеждат съвсем безобидни. В много семейства бабите и дядовците са хората, при които децата получават малко повече свобода, внимание и лакомства. Те често разполагат с повече време за игри и разговори, отколкото са имали, когато са отглеждали собствените си деца. За тях срещите с внуците са възможност да се наслаждават на детството им, без да носят цялата тежест на ежедневните родителски задължения. Проблемът започва, когато различията в правилата станат толкова големи, че детето вече не знае какво да очаква, а майката постоянно се оказва в ролята на строгия възрастен, който разваля удоволствието.
Малчуганите постепенно се учат да разбират границите чрез повторение и предвидимост. Когато вкъщи сладкишите се ядат след основното хранене, а при баба могат да заместят обяда, детето бързо забелязва разликата. Това само по себе си не е непременно проблем. Децата са способни да разберат, че на различни места съществуват различни правила. В детската градина например се спазва определен режим, който невинаги съвпада с този у дома. При баба също може да има специални традиции и малки изключения, които правят времето заедно приятно и запомнящо се.
Трудностите възникват най-вече когато възрастните започнат открито да си противоречат пред детето. Майката казва, че е време за лягане, а бабата настоява да остане още половин час пред телевизора. Родителят отказва поредната играчка, но бабата я купува тайно и добавя: „Само не казвай на мама". В подобни моменти детето получава повече от две различни разрешения. То попада в ситуация, в която трябва да се ориентира между желанията и очакванията на хората, които обича.
Особено неприятно е, когато единият възрастен започне да подкопава авторитета на другия. Реплики като „Майка ти е много строга", „Горкичкото, пак нищо не ти разрешават" или „Ела при баба, тя поне ще ти угоди" могат да изглеждат като невинни шеги, но при често повтаряне създават напрежение. Детето може да започне да възприема майката като човек, който непрекъснато ограничава желанията му, а бабата като единствения възрастен, който го разбира. Това не означава, че непременно ще обича едната повече от другата. Възможно е обаче да започне да използва различията между тях, за да получава желаното.
Много родители забелязват подобна промяна след гостуване при баба и дядо. Детето се прибира и отказва да спазва обичайния вечерен режим, настоява за сладкиши вместо вечеря или реагира бурно, когато чуе отказ. Майката остава с впечатлението, че всички усилия, които е положила през последните седмици, са били напразни. Всъщност няколко дни с по-свободни правила обикновено не заличават изградените навици. Връщането към познатия режим обаче може да бъде съпроводено с недоволство, особено ако детето е свикнало желанията му да се изпълняват веднага.
Тук значение има и възрастта. По-малките деца все още развиват способността си да приемат разочарованието и да изчакват. Ако при единия възрастен почти всяко настояване завършва с отстъпка, детето може да започне да очаква същата реакция и от останалите. Когато не я получи, следват сълзи, гняв или продължителни преговори. При по-големите деца разликите в подхода могат да доведат до друг тип поведение. Те вече съзнателно преценяват към кого да се обърнат за разрешение и понякога задават един и същ въпрос на няколко възрастни, докато получат желания отговор.
Особено чувствителна тема е храненето. Много баби изразяват обичта си чрез домашно приготвени ястия, сладкиши и постоянно предлагане на нещо вкусно. За тях пълната чиния е знак за грижа, а отказът от храна понякога се приема почти като лична обида. В същото време родителите може да се опитват да изградят по-балансирани хранителни навици, да ограничават сладките напитки или да се съобразяват със здравословни особености. Когато тези усилия се пренебрегват, конфликтът лесно излиза извън рамките на една допълнителна бисквита.
Подобни разминавания се появяват и около съня, времето пред екраните и дисциплината. Майката може да държи на определен час за лягане, тъй като знае колко трудно преминава следващият ден, когато детето не се е наспало. Бабата обаче вижда само радостта от още един филм или игра преди сън. Двете жени могат да имат напълно добри намерения, но да гледат на ситуацията от различни позиции. Едната мисли за ежедневния ритъм на семейството, а другата иска да направи времето с внучето възможно най-приятно.
Понякога зад прекаленото угаждане стоят и чувства, които рядко се изговарят. Някои баби изпитват желание да компенсират строгостта, с която някога са възпитавали собствените си деца. Други се притесняват, че ако поставят граници, внуците няма да искат да ги посещават толкова често. Има и случаи, в които възрастните възприемат съвременните родителски препоръки като ненужно усложняване на неща, които според тях поколения наред са се случвали съвсем естествено. Така разговорът за един шоколад може бързо да се превърне в спор за това кой разбира повече от отглеждането на деца.
За майката подобни конфликти често са особено изтощителни, когато разчита на бабата за ежедневна помощ. Ако бабата взема детето от градина, гледа го по време на работа или се грижи за него при боледуване, родителят може да се чувства неудобно да настоява за спазване на определени правила. Благодарността за помощта се смесва с раздразнението, че важни решения се вземат без неговото съгласие. Понякога това води до натрупване на недоволство, което избухва при съвсем дребен повод.
Затова разговорите между възрастните имат много по-голямо значение от поредното обяснение към детето. Добре е родителите и бабите да обсъдят кои правила са наистина важни и къде могат да се правят изключения. Например часът за лягане може да бъде малко по-гъвкав по време на гостуване, но правилата за безопасност, лекарствата, хранителните алергии и други здравословни ограничения трябва да се спазват безусловно. По отношение на сладкишите, екраните и покупките също може да се намери разумен компромис, стига всички да знаят предварително какво е договорено.
Не е необходимо бабата да се превръща във втори родител, който следва абсолютно същия дневен режим. Специалните отношения между баби, дядовци и внуци имат собствена стойност. Детето може да свързва посещенията при тях с печене на сладки, дълги разходки, настолни игри или приказки, които никой друг не разказва по същия начин. Тези преживявания обогатяват семейния му свят и създават близост между поколенията. Важното е свободата да не се превръща в постоянно пренебрегване на родителските решения.
Когато все пак възникне противоречие пред детето, най-полезно е възрастните да избегнат публичния спор. Ако майката вече е отказала нещо, бабата може да подкрепи решението ѝ, дори да има различно мнение. По-късно двете могат да обсъдят ситуацията насаме. По този начин детето няма да бъде поставяно в ролята на посредник между тях и няма да се чувства принудено да избира на чия страна да застане.
Има значение и начинът, по който родителите говорят за бабата у дома. Ако майката постоянно я представя като човек, който разваля възпитанието, детето може да започне да изпитва объркване или вина за удоволствието, което получава от времето с нея. Същото важи и в обратната посока. Децата имат нужда да усещат, че могат да обичат всички близки възрастни, без тази обич да се превръща в съревнование. Различията в подхода не е необходимо да се превръщат в семейна битка за влияние.
Разбира се, има ситуации, в които компромисът не е подходящ. Ако бабата системно пренебрегва здравословни ограничения, използва унизителни наказания, настоява детето да пази тайни от родителите си или нарушава важни правила за безопасност, родителите имат основание да поставят по-категорични граници. В подобни случаи добрите намерения не са достатъчни, за да оправдаят поведението. Отговорността за основните решения, свързани с отглеждането на детето, остава при неговите родители.
При обичайните семейни разногласия обаче често помага малко повече разбиране и от двете страни. Майката може да приеме, че една допълнителна приказка или домашна палачинка няма да съсипят възпитанието, а бабата може да признае, че родителските правила не са лична критика към начина, по който тя някога е отгледала децата си. Когато възрастните успеят да намерят общ език, детето получава възможност да се радва на различните отношения, без да бъде въвличано в техните конфликти.
Коментари (0)
Вашият коментар