Доскоро детето се е обличало само, хранело се е без чужда помощ и гордо е обяснявало, че вече е голямо. Изведнъж обаче започва да настоява майка му да го храни с лъжичка, иска да бъде носено на ръце, говори с бебешки глас и отказва да заспи, ако някой не остане до леглото му. Понякога дори се появяват поведения, които семейството отдавна е смятало за преодолени, като нощно напикаване, плач при раздяла или желание отново да използва биберон. За родителите подобна промяна може да бъде изненадваща, особено когато изглежда, че детето се отказва от умения, които вече е усвоило.
Първата реакция на възрастните често е раздразнение. След месеци усилия детето най-после се е научило да спи самостоятелно, а сега всяка вечер настоява някой да лежи до него. В такива моменти лесно се стига до реплики като „Стига си се държал като бебе" или „Нали вече си голям". Подобни думи обаче рядко помагат, особено когато зад промяната стои емоционално напрежение, което детето все още не може да обясни.
В детската психология връщането към поведения, характерни за по-ранен етап от развитието, се нарича регресия. То се наблюдава най-често в ранното детство и може да бъде свързано със стрес, промени в ежедневието или повишена нужда от близост. Детето невинаги е забравило как да се справя самостоятелно. Понякога просто временно търси повече помощ и внимание от възрастните.
Една от най-честите ситуации, в които родителите забелязват подобна промяна, е появата на ново бебе в семейството. До този момент по-голямото дете е било в центъра на вниманието, а изведнъж ежедневието се променя. Майката прекарва дълги часове в хранене и приспиване на новороденото, близките идват на гости с подаръци за него, а разговорите все по-често се въртят около неговите нужди. Дори когато родителите се стараят да отделят внимание и на по-голямото дете, то може да усети, че мястото му в семейството вече е различно.
Тогава понякога се появява желанието да получава същите грижи като бебето. Детето може да поиска да лежи в неговото креватче, да пие от шише или да бъде люляно на ръце. Това не означава непременно, че не харесва новото си братче или сестриче. То може искрено да се радва на бебето и едновременно с това да ревнува от вниманието, което получава. Малките деца все още се учат да разпознават подобни противоречиви чувства и често ги изразяват чрез поведението си.
Появата на бебе обаче далеч не е единствената причина. Тръгването на детска градина, преместването в нов дом, смяната на възпитателите или по-продължителната раздяла с родител също могат да предизвикат временно връщане към по-ранни навици. Дори събития, които възрастните възприемат като положителни, понякога се оказват натоварващи за детето. Новата стая, първата ваканция без мама и татко или започването на училище могат да донесат едновременно вълнение и несигурност.
Особено показателно е поведението след започване на детска градина. Възможно е през деня детето да се справя чудесно, да участва в заниманията и да изпълнява указанията на учителите, а вечер у дома да настоява да бъде обличано или приспивано като по-малко. След часове, прекарани в приспособяване към новата среда, то може да потърси познатите форми на грижа, които му носят спокойствие.
Понякога причината се крие и в напрежението между възрастните. Децата невинаги разбират съдържанието на семейните конфликти, но усещат промяната в атмосферата у дома. По-честите спорове, раздялата на родителите, заболяването на близък човек или продължителното отсъствие на единия родител могат да се отразят върху съня и поведението им. При някои деца това се проявява чрез раздразнителност и плач, а при други чрез по-силна привързаност и отказ от самостоятелни занимания.
Има случаи, в които поведението се появява след период на прекалено високи очаквания. Когато детето непрекъснато чува, че вече е голямо и трябва да се справя само, то може да започне да възприема самостоятелността като задължение. Това е особено вероятно, когато възрастните използват израза „Ти вече си голям" всеки път, когато то потърси помощ. За едно четиригодишно дете възможността да си обуе обувките само не означава, че никога повече няма да има нужда някой да му помогне.
Родителите понякога се тревожат, че ако удовлетворят подобни желания, ще насърчат бебешкото поведение. В действителност кратките моменти на допълнителна грижа невинаги пречат на самостоятелността. Ако детето поиска да бъде нахранено, въпреки че умее да използва прибори, възрастният може понякога да му помогне, без да превръща ситуацията в спор. Ако настоява да бъде гушкано, няма нужда да бъде отблъснато с обяснението, че вече е прекалено голямо.
Това не означава, че всички правила трябва да бъдат отменени. Възможно е родителят да прояви разбиране и едновременно с това да запази обичайния режим. Например може да предложи повече време за гушкане преди сън, без да променя изцяло вечерните навици. Може да помогне при обличането, но да остави детето само да избере дрехите си. Така то получава подкрепа, като същевременно продължава да упражнява придобитите умения.
Полезно е възрастните да обърнат внимание и кога точно се появява промяната. Ако детето започва да говори с бебешки глас само когато майката храни новороденото, вероятно търси нейното внимание. Ако отказва да заспи само след започване на детска градина, може да преживява трудности с приспособяването. Наблюдението на обстоятелствата често помага на родителите да разберат какво се случва, вместо да се съсредоточават единствено върху нежеланото поведение.
При появата на ново бебе може да помогне отделянето на специално време само за по-голямото дете. Не са необходими сложни занимания или скъпи подаръци. Понякога петнадесет минути, през които майката оставя телефона и се занимава единствено с него, могат да бъдат много значими. Добре е също да се избягват сравнения като „Виж бебето колко е спокойно, а ти само плачеш" или постоянните напомняния, че като по-голямо трябва да дава пример.
При някои деца подобни периоди продължават няколко дни, при други могат да се задържат седмици. Ако поведението постепенно отслабва и детето продължава да се развива и да участва в обичайните си занимания, често е достатъчно родителите да бъдат търпеливи и последователни. Ако обаче действително губи вече усвоени езикови, двигателни или социални умения, промяната е внезапна и значителна или се появяват други тревожни симптоми, е необходима консултация с педиатър. При новопоявило се напикаване също е важно да бъдат изключени медицински причини.
Развитието невинаги върви по права линия. То усвоява нови умения, става все по-самостоятелно, а след това може временно да потърси повече помощ за неща, които вече умее да прави. Подобни моменти не обезценяват постигнатото и не означават непременно, че родителите са допуснали грешка във възпитанието. Понякога детето просто преминава през промяна, с която все още се учи да се справя, а познатата грижа на близките му помага да възвърне увереността си.
Коментари (0)
Вашият коментар