Един час изглежда като малка промяна, но за семействата с малки деца понякога е достатъчен, за да обърка целия ден. Бебето, което обикновено заспива спокойно вечер, изведнъж започва да се съпротивлява на съня. Детето, което доскоро се е събуждало в седем, вече е готово за игра още в шест сутринта. А родителите се чудят как да върнат познатия ритъм, без всяко лягане да се превръща в изпитание.
Смяната на часовото време се случва два пъти годишно, но организмът не може да се пренастрои с едно завъртане на стрелките. Особено при бебетата и малките деца, чийто дневен режим често е изграден около сравнително постоянни часове за хранене, сън и разходки.
През есента връщаме часовниците с един час назад. Така дете, което обичайно се събужда в 7:00, може да отвори очи още в 6:00 по новото време. През пролетта се случва обратното – преместваме часовниците напред и обичайният час за лягане може да се окаже твърде ранен за детския организъм. И в двата случая е нужно известно време, докато вътрешният биологичен часовник се нагоди.
Добрата новина е, че подготовката може да започне още няколко дни преди смяната. Вместо режимът да се променя изведнъж с цял час, часовете за сън и хранене могат постепенно да се изместват с по 10–15 минути дневно. При преминаването към зимно часово време например вечерното лягане може да става малко по-късно, а при пролетната промяна – по-рано. Така преходът обикновено е по-плавен и детето не усеща толкова рязко разликата.
Разбира се, подобна подготовка невинаги е възможна. Понякога смяната на часа идва сред поредица от безсънни нощи, никнене на зъбки или период, в който детето така или иначе променя навиците си. В такива моменти няма нужда родителите да следват графика до минута. По-полезно е да наблюдават кога детето действително започва да се уморява и да съобразяват режима с неговите сигнали.
Светлината също има важна роля в този процес. Естествената дневна светлина помага на организма да различава времето за бодърстване от времето за почивка. Сутрешната разходка или играта навън могат да улеснят настройването към новия час, особено през пролетта. Вечер пък приглушеното осветление и спокойната обстановка подсказват, че денят приключва. Ярките екрани непосредствено преди сън е добре да се избягват, особено при по-големите деца.
При бебетата под една година промяната понякога се усеща по-силно. Техният сън все още се развива, а дневните дремки заемат значителна част от режима. Ако бебето започне да се буди по-рано, не е задължително целият дневен график веднага да се премества според новия час. Може да се направи постепенно пренастройване, като се запазят приблизително обичайните интервали на бодърстване и се следи за признаци на преумора. При новородените, които все още нямат установен дневен ритъм, е по-важно храненето и сънят да следват индивидуалните им потребности, отколкото часовника.
При децата между една и три години предизвикателството често е свързано с дневния сън. Ако обедната дрямка се измести твърде много или приключи необичайно късно, вечерното заспиване може да стане по-трудно. Затова е добре и тя да се наглася постепенно. Пропускането ѝ с надеждата детето да заспи по-рано вечер невинаги помага. Преумореното дете понякога заспива по-трудно, събужда се по-често и е по-раздразнително през деня.
За по-големите деца, които посещават детска градина или училище, смяната на часа може да се отрази върху сутрешното ставане, концентрацията и настроението. Особено през пролетта, когато губим един час от нощта, първите няколко сутрини могат да бъдат по-тежки. Малко по-ранното лягане в дните преди промяната, спокойната вечерна рутина и достатъчното време за сън могат да направят адаптацията по-лека.
Един от най-сигурните ориентири за детето остават познатите вечерни ритуали. Банята, пижамата, любимата книжка, прегръдката преди сън – тези малки повторения създават усещане за предвидимост. Дори когато часът за лягане леко се променя, последователността на действията може да остане същата. Така детето по-лесно разпознава, че е време за почивка.
Важно е също родителите да не се опитват да компенсират всяко по-ранно събуждане с насилствено удължаване на съня. Ако детето се събуди в шест вместо в седем, може да се запази спокойна, приглушена обстановка и постепенно да се измести началото на деня. При по-големите деца това понякога означава няколко минути тихи занимания, преди всички да станат. При бебетата подходът зависи от възрастта, нуждата от хранене и обичайния им режим.
Обикновено са необходими няколко дни, а при някои деца и седмица-две, докато сънят отново се подреди. По-чувствителните към промени малчугани може да имат нужда от повече време. Ако обаче нарушенията на съня са продължителни, силно изразени или са съпроводени с други притеснителни симптоми, е разумно да се потърси съвет от педиатър.
Смяната на часа рядко минава съвсем незабелязано в дом с малко дете. Възможни са няколко по-ранни сутрини, малко повече мрънкане преди лягане или следобед, в който умората идва по-бързо от очакваното. Това не означава, че изграденият режим е изгубен. С постепенни промени, достатъчно дневна светлина и запазване на познатите навици повечето деца успяват да се върнат към обичайния си ритъм. А понякога най-разумното решение е просто вечерната приказка да започне малко по-рано и цялото семейство да си даде няколко дни за приспособяване.
Коментари (0)
Вашият коментар