Едно дете тръгва на градина и още през първата седмица се прибира с хрема. Следват кашлица, няколко дни вкъщи, кратко завръщане в групата и нова настинка. В същото време друго посещава същата градина, играе със същите играчки, общува със същите деца и почти не боледува. За родителите тази разлика е повод за тревога. Дали имунитетът на едното дете е по-слаб? Липсват ли му витамини? Или просто някои деца са по-податливи на инфекции? Отговорът се крие в съчетанието между възрастта, индивидуалните особености на имунната система, средата и срещите с различни вируси.
През първите години от живота имунната система все още натрупва опит. Детският организъм непрекъснато се среща с нови причинители на инфекции и постепенно изгражда защита срещу тях. Това обяснява защо малките деца боледуват значително по-често от възрастните, особено след постъпване в ясла или детска градина.
Според педиатричните наблюдения много малчугани прекарват между шест и осем настинки годишно, а при посещаващите детски колектив броят им може да бъде и по-голям. Понякога инфекциите следват толкова близо една след друга, че родителите остават с впечатлението, че детето изобщо не оздравява.
Допълнително объркване създава продължителността на симптомите. Хремата обикновено отшумява за около седмица, но понякога продължава по-дълго, а кашлицата може да се задържи и след преминаването на самата инфекция. Ако през този период детето се зарази с друг вирус, оплакванията практически се сливат. Така се получава познатата на много семейства ситуация, при която детето изглежда болно почти през целия есенно-зимен сезон.
Честите настинки обаче невинаги означават слаб имунитет. При повечето иначе здрави деца те са част от нормалното развитие на имунната защита. Важни са не само броят на инфекциите, но и тяхната тежест, продължителността им и начинът, по който детето се възстановява.
Дете, което боледува често, но между инфекциите е жизнено, храни се добре, расте нормално и се възстановява без усложнения, обикновено не дава основание за същото притеснение като дете с повтарящи се тежки бактериални инфекции, необичайни усложнения или изоставане в растежа.
Съществена роля има и средата. В детските градини вирусите се разпространяват лесно чрез близкия контакт, общите играчки и честото докосване на лицето с ръце. Малките деца все още изграждат хигиенните си навици, а прекарването на продължително време в затворени помещения увеличава възможностите за заразяване.
Затова две деца на една и съща възраст могат да имат напълно различен брой инфекции, ако едното посещава детски колектив, а другото прекарва повече време вкъщи.
Но дори при еднакви условия разликите остават. Генетичните особености влияят върху начина, по който имунната система разпознава и реагира на различните причинители. Някои деца развиват по-изразени симптоми при вирусни инфекции, докато други могат да преминат през същата инфекция с леки оплаквания или почти незабелязано.
Има значение и предишният контакт с конкретния вирус. Дете, което вече е изградило имунна памет срещу определен причинител, може да се справи по-лесно при следваща среща с него. Това обаче не осигурява защита срещу всички останали вируси, които причиняват респираторни инфекции.
Сънят, храненето и ежедневните навици също имат своето място. Недостатъчният сън може да повлияе на имунните реакции, а продължителните хранителни дефицити да нарушат нормалното функциониране на защитните механизми на организма.
Това не означава, че всяко често боледуващо дете има нужда от хранителни добавки. При разнообразно и пълноценно хранене допълнителният прием на витамини невинаги носи полза. Добавките не могат да заместят съня, балансираното меню и подходящите условия у дома.
Особено внимание заслужава и тютюневият дим. Децата, изложени на пасивно пушене, са с повишен риск от респираторни инфекции и проблеми с дихателните пътища. Замърсеният въздух и лошата вентилация също могат да допринасят за дразнене на дихателната система.
Понякога зад впечатлението за непрекъснато боледуване стои състояние, което изобщо не е свързано с повтарящи се вирусни инфекции. Алергичният ринит например може да предизвиква продължителна водниста хрема, кихане и запушване на носа. Родителите често приемат тези симптоми за поредната настинка, особено когато се появяват през определени сезони или след контакт с домашен прах и други алергени.
Уголемената трета сливица също може да бъде причина за постоянно затруднено носно дишане, хъркане и повтарящи се проблеми с ушите. В подобни случаи лечението на всяка хрема като отделна вирусна инфекция не решава основния проблем.
С напредването на възрастта при много деца честотата на настинките постепенно намалява. Имунната система вече е срещала повече причинители, а децата започват да спазват по-добра хигиена и по-рядко поставят предмети в устата си. Това обаче не означава, че честото боледуване трябва винаги да се приема за нормално.
Повтарящите се пневмонии, тежките бактериални инфекции, необходимостта от многократно болнично лечение, необичайно продължителното възстановяване или недостатъчното наддаване на тегло изискват лекарска оценка. В такива ситуации педиатърът може да прецени дали са необходими допълнителни изследвания.
За родителите често е трудно да наблюдават как детето боледува отново и отново, особено когато всяка настинка нарушава семейния ритъм, работните ангажименти и спокойствието у дома. Сравненията с други деца обаче рядко дават полезна информация.
Две деца могат да имат различна история на инфекции, различна чувствителност към вирусите и различен начин на възстановяване, без това непременно да означава, че едното е по-здраво от другото.
По-показателно е как се чувства детето между отделните заболявания, дали расте и се развива нормално и дали инфекциите преминават без сериозни усложнения. А когато хремите и кашлицата изглеждат безкрайни, разговорът с педиатър ще помогне да се установи дали става въпрос за обичайните инфекции в ранна възраст, алергия, друг проблем с дихателните пътища или състояние, което се нуждае от допълнително внимание.
Коментари (0)
Вашият коментар