Децата подхождат към материалното чрез неосъзната “алчност” и проста мярка за справедливост

Повечето деца подхождат към материалния свят с основни инстинкти - чрез неосъзната “алчност” и проста мярка за справедливост.

Харесват красиви предмети и интересни играчки и ги искат за себе си. И това е съвсем нормално! Дори възрастните го правят, а какво остава за едно дете! Ако най-добрият им приятел има три кукли, не изглежда честно то да има само една. Нали така? Или е така поне в неговите невръстни очи.

Разбира се, малчуганите от всички възрасти се различават значително в своите чувства на придобиване, в зависимост от това колко силно се набляга на материализма у дома. Независимо дали чрез гледане на телевизия, от по-големи братя и сестри или самите родители. Но като цяло при всяко едно дете идва етап от развитието, в който започва да иска неща, просто защото другите ги имат.

Понякога изглежда така, сякаш малчуганът с най-много придобивки се забавлява най-много. И едно чувствително дете може да се бори със своите чувства на срам, когато приятелите му го дразнят, защото все още използва старата си раница от миналата година. Това е не само неправилно, но и жестоко. Ето защо трябва да започнем първо с разговори у дома и да сложим нормални граници на материалната насоченост от най-ранна възраст. Започнете със себе си.

Дайте пример. Вие сте най-добрият модел за подражание, който ще помогне на детето да се справи със сложния, материален свят. Ако искате да го обезкуражите да развие ненаситен апетит за притежание, нека ви види как се държите сдържано и мъдро. Заведете го при обущаря и обяснете защо си струва да дадете нов живот на любимите си обувки, вместо да купувате нови (спестявате пари, а освен това старите са толкова удобни). Не позволявайте пазаруването да отнема цялото ви време и коментирайте, че докато харесвате новия джип на леля, пълен с екстри, вашата кола все още работи добре. Насладете се заедно на разглеждане на витрини, без да купувате нищо, за да покажете, че макар ходенето по магазините да е забавно и да събирате идеи за подаръци и други покупки, не е задължително да е обвързано непременно с покупка. Няколко небрежни коментара, обясняващи вашите възгледи, ще предадат посланието.

Наблюдавайте времето, което детето прекарва пред екрана. От кутии за зърнени храни през анимационни филми до дрехи, украсени с герои на Дисни, рекламата е навсякъде в нашето всекидневие. И все пак телевизията вероятно оказва най-голямо влияние върху децата, които гледат реклами на играчки толкова жадно, колкото следят филмчета или видеоклипове в ютюб. Ръководителите на компаниите за играчки знаят това и действат безмилостно. Ограничете излагането на детето си на реклами (както по телевизията, така и онлайн) и е по-малко вероятно то да създаде дълъг списък с желания.

Не изпълнявайте всяка молба. Малчуганите, които получават всичко, за което мрънкат повече време, не се научават да се справят с разочарованието и не изграждат умение да работят за целта си или дори просто да чакат за нещата, които желаят. Направете услуга на себе си и на детето си, като кажете „не“ на безкрайните молби, дори ако това провокира истерия в магазина. Потърсете помощта на приятели, баби и дядовци, като им предложите да купят само един подарък на рождени дни или празници, вместо половин дузина.

Научете детето си значението на парите. То може да започне да разбира по-добре стойността им, като плащат само за себе си с джобните, които сте му дали. Ако искате да установите правила за харчене, направете така то да знае, че например половината от средствата трябва да отидат в спестявания, а другите може да похарчи, както реши, но разумно.

В предучилищна възраст децата също така могат да започнат да разбират, че някои разходи - като хранителни стоки, наем или ипотечни плащания - са необходими, докато други са незадължителни. Когато детето ви хленчи: "Но аз искам нова играчка!”, можете да отговорите със съчувствие: „Разбирам, че искаш“ и след това да обясните защо то наистина не се нуждае от това: „Вече имаш такава“. Или спокойно посочете: „Всеки трябва да прави избор според парите, с които разполага. Ако похарчим нашите за това, няма да ги имаме за други неща, от които се нуждаем или искаме“.

Този подход ще научи отрочето ви, че има логични причини зад решенията за покупка. Разумно е да избягвате да внасяте чувствата на възрастните за провал или негодувание в разговора. Научете го да има приоритети. Когато наближават празници и рождени дни и детето ви се фокусира върху получаването на много подаръци, дайте му малко листове и го помолете да нарисува трите неща, които иска най-много. След това му кажете да нареди подаръците по важност. Това помага за усвояването на приоритизиране и поставяне на цели.

Много е важно да усещате къде е границата на доброто материално възпитание и да не допускате да отрежете крилете на детето си, карайки го да смята, че не може никога да си позволи дадено нещо. Доброто жилище, хубавите дрехи и кола не са придобивки само за избрани хора. Детето ви трябва да израсне с убеждението, че има потенциала и умствените възможности да постигне всяко едно нещо, което желае, стига да полага труд за него. Не допускайте да създадете комплекс за малоценност, защото това може да доведе до непоправими последствия за цял живот.