От гледна точка на физиологичното развитие нарцистичните фази в живота на децата са нормални и дори важни за развитието на стабилна психика.
Този "нарцисизъм" помага да се осъзнае собствената ценност и способността да се осъществяват собствени планове. Въпреки това е важно да се разпознават засилени нарцистични тенденции у малчугана. Признак за тях са постоянното желание да бъде „център на вниманието“ и мегаломанските представи за собствените възможности.
Нарцисистите постоянно се питат: “Какво мислят хората за мен?“ Тяхното самочувствие се влияе силно от този фактор, защото те зависят от възхищението на околния свят и са принудени постоянно да се представят като нещо по-специално. Важно за родителите е да усетят, че това поведение излага детето на голям стрес.
Причините могат да са различни. Нарцисизмът е свързан и с агресивното поведение, сочи един анализ на Софи Кяервик и Барда Бушман от държавния университет в Охайо. Затова е важно причините за нарцистичното поведение у децата да бъдат рано проучени. Както и някои други черти на личността, нарцисизмът, поне отчасти, може да бъде и унаследен.
Една от теориите гласи, че родителите обръщат прекалено голямо внимание на децата си и така възпитават нарцисисти. Друга теория смята, че децата реагират с нарцистично поведение, когато майките и бащите ги отблъскват или се държат към тях студено. Деца, чиито родители ги хвалят за щяло и нещяло, по-често развиват нарцистични черти.
Такива родители смятат своето дете за по-талантливо, по-интелигентно и по-способно от останалите деца. Съответно по-високи са и критериите, които детето трябва да изпълни отрочето. Любовта към детето в този случай обикновено се обвързва с изпълнението на определени условия. Ако то не успее да отговори на родителските очаквания, го обзема страх, че ги разочарова или че те се срамуват от него.
Дете, което постоянно бива надценявано или карано да се чувства като по-специално, по същество научава следните три неща:
1. Аз съм по-добър от останалите.
2. Важно е да се издигна над останалите и да правя впечатление.
3. Не ме ценят като личност, а само заради онова, което върша.
Как да реагираме като родители?
Нарцистичната личност няма стабилно самочувствие – а тъкмо обратното. Съвсем естествено е, че родителите смятат своите собствени деца за прекрасни. Това е напълно в реда на нещата. Срещу похвалите няма какво да се възрази – ако те са поне отчасти реалистично отражение на постиженията.
Вместо постоянно да сравняват постиженията на своите деца с тези на чуждите, родителите е добре да правят подобни паралели с предишното развитие на детето – например: „Виж, как миналата година не успяваше да се справиш с това, а сега вече можеш!“.
Проблематично става, когато родителите имат очаквания, несъответстващи на нивото на развитие на тяхното дете, или пък когато не поставят граници на допустимото.
Децата трябва да могат да понасят критика, когато тя е градивна. Например: "Днешното ти поведение бе недопустимо, но знам, че можеш да се държиш и по-добре!". В същото време и на децата би трябвало да е разрешено да казват подобни неща. По този начин те научават, че е в реда на нещата да се допускат грешки, както и че са приемани и обичани, независимо от тези грешки.
Коментари (0)
Вашият коментар