Въз основа на дългогодишни изследвания в областта на неврологията и психологията, учени от Харвард дават 7 родителски правила, с които да помогнете на детето си да изгради мозъка си по най-добрия начин и да използва пълния му капацитет.
Ето какви са те.
1. Бъдете градинар, а не дърводелец
Дърводелците издялват дървото във формата, която искат. Градинарите помагат на нещата да растат сами, като създадат плодорен пейзаж. По същия начин родителите могат да “изваят” детето си в нещо конкретно, да речем, концертен цигулар. Или могат да осигурят среда, която насърчава здравословния растеж във всяка посока, която детето поеме.
Може би някой ден ще искате вашето дете да свири на цигулка, но принуждаването му да взема уроци (подходът на дърводелеца) може да изгради едновременно или виртуоз, или дете, което гледа на музиката като на неприятна работа.
Подходът на градинаря би бил да „разпръсне“ разнообразни музикални възможности около дома и да види кои от тях предизвикват интереса на детето. Обича ли да тропа по тенджери и тигани? Може би то е начинаещ барабанист.
След като разберете какъв вид растение отглеждате, можете да „приспособите почвата“, за да пусне корен и да процъфти.
2. Говорете и четете на детето си. Много.
Изследванията показват, че дори когато децата са само на няколко месеца и не разбират значението на думите, мозъкът им все пак им намира предназначение.
Това изгражда невронна основа за по-късно учене. Така че колкото повече думи чуят, толкова по-голям е ефектът. Така ще имат също и по-богат речник и по-добро разбиране при четене.
Преподаването на „емоционални думи“ (т.е. тъжни, щастливи, разочаровани) е особено полезно. Колкото повече знаят, толкова по-гъвкаво могат да действат.
Приложете този съвет в действие, като разгледате чувствата на другите хора. Говорете за това, което причинява емоциите и как те могат да повлияят на някого: „Виждаш ли това плачещо момче? То изпитва болка от падането и натъртването на коляното си. Той е тъжен и вероятно иска прегръдка от родителите си. ”
Мислете за себе си като за екскурзовод на децата си из тайнствения свят на хората и техните движения и звуци.
3. Обяснявайте нещата
Може да бъде изтощително, когато детето ви постоянно пита: „Защо?“. Но когато му обясните нещо, вие сте взели нещо ново от света и сте го направили предсказуемо. Мозъкът работи по-ефективно, когато прогнозира добре.
Избягвайте да отговаряте на въпроси „защо“ със „защото казах така“. Децата, които разбират причините да се държат по определен начин, могат по-ефективно да регулират своите действия.
Ако всичко, което те знаят, е „не бива да ям всички бисквити, защото авторитетна фигура ми е казала така и ще се вкарам в беля“, тези разсъждения може да не помогнат, когато родителите не присъстват.
По-добре е да разберат: „не бива да ям всички бисквити, защото ще ме боли стомахът, а брат ми и сестра ми ще бъдат разочаровани от липсата на десерт.“ Това разсъждение им помага да разберат последиците от своите действия и насърчава съпричастността.
4. Опишете дейността, а не човека
Когато синът ви удари дъщеря ви по главата, не го наричайте „лошо момче“. Бъдете конкретни: „Спри да удряш сестра си. Боли я и я дразни. Кажи й, че съжаляваш.“
Същото правило важи и за похвала: Не наричайте дъщеря си „добро момиче“. Вместо това коментирайте нейните действия: „Направи добър избор, че не отвърна на брат си.“ Този вид формулировки ще помогнат на мозъка й да изгради по-полезни концепции за собствените си действия и за себе си.
Друго предложение е да се описват действията на героите от книгите. Когато някой не каже истината, не казвайте: „Сам е лъжец“, което се отнася за човека. Кажете: „Сам каза лъжа“, което е свързано с действието. След това продължете с: „Защо мислиш, че Сам е направил това? Как ще се чувстват другите хора ако разберат? Да простят ли на Сам? ”
Ангажирайки се с любопитство, а не със сигурност, вие моделирате гъвкавостта, от която ще се нуждаят в реални ситуации. Също така сигнализирате, че Сам по своята същност не е нечестен, а лъже в определена ситуация. Може би той би се държал по-честно при други обстоятелства.
5. Помогнете на децата си да ви подражават
Забелязали ли сте как някои задачи, които ви се струват като работа (т.е. почистването на къщата или плевенето на градина), могат да бъдат игра за детето?
Децата се учат естествено, като гледат, играят и най-вече, като копират възрастните. Това е ефективен начин за учене и им дава усещане, че са овладели нещо. Затова им подайте малка метла или градинска лопатка или пък косачка-играчка и оставете подражанието да започне.
6. Излагайте децата на комуникация с много хора
Освен с хора, с които децата ви обикновено се срещат – баби и дядовци, лели и чичовци, приятели и други деца – опитайте се да ги изложите на възможно най-голямо разнообразие от хора, особено когато са бебета.
Според изследвания бебетата, които редовно си общуват с говорещи различни езици, могат да запазят критични мозъчни връзки, което да им помогне да научат други езици вбъдеще.
7. Аплодирайте съдействието
Децата обичат да изпробват различни неща без ваша помощ, като например да се обличат или да сглобяват пъзели сами. Това е добре. Искате да развият чувство за свобода на действието.
Дори действия, които изглеждат като лошо поведение, може да са опити на детето да разбере ефекта им върху света. Когато вашето двегодишно ангелче хвърля закуската си на пода и чака да ги вземете, то не ви „манипулира“.
По-вероятно е то да учи нещо за гравитацията. Освен това то научава, че действията му оказват влияние върху света около него. Затова загребете зърнената закуска от пода и го оставете да опита отново.
Да знаете кога да се намесите и кога да отстъпите може да бъде предизвикателство. Но ако винаги присъствате, напътствате детето си и се грижите за всяка негова нужда, то не се научава да прави нещата сами. Понякога оставянето му да се бори само изгражда издръжливост и му помага да разбере последиците от своите действия.
Източник: www.cnbc.com
Коментари (0)
Вашият коментар