Слава Севрюкова е българка, а руската фамилия наследява от съпруга си Степан Севрюков, украинец, белогвардейски емигрант. Знаменитата ясновидка е родена в гр. Нова Загора през 1903 г.
Семейството й е шестчленно, а в рода й по майчина линия има и други лечителки и ясновидки. Това са баба й - знахарка и билкарка, както и майката на Слава - Мария, която също "виждала" в бъдещето. Дарбата многократно увеличена се предава на Слава и на един от тримата й братя. Още като дете на 9 години тя осъзнава, че е надарена с ясновидски способности.
За съжаление, Слава Севрюкова придобива широка известност в последните години от живота си след 1989 г. Тогава медиите правят и филми за нея. Великата ясновидка напуска земния свят на 10 април, 1991 г.
Ето някои от нейните най-известни и впечатляващи цитати:
Мнозина са ме питали наистина ли душата, откъсната от дома на тялото, оцелява след смъртта? Прераждаме ли се? Ако да, каква съм била някога?
Ще отговоря: човек се въплъщава неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат.
Аз съм преродена. Знам „космическия си родословен корен”.
Между нашата планета и Отвъдното непрестанно текат реки от души. Пътуват като в транс. Едни - към плътта, други - откъснали се от нея, обратно.
Многократно навлизане, осъществяване и завръщане. Воаяжи по трасето Небе-Земя и обратно. Не те са значими, а целта е усъвършенстването.
Изоставили жигосаната плът, политаме в Небето - облаци ефирни. А след време се докосваме обратно до земята - плодоносен дъжд. С избистрени души, разроени на капки звездни...
Всичко е програмирано и заложено в човешкия дух. Идва, отива си. Доузрява от другата страна на мира. Пак идва...
Както се сее на пролет и се жъне лятос, нещо такова е и с движението към земята на човешкия дух.
С физическия край небето и земята „разменят“ места. Били сме тук, отиваме оттатък, понесли нектара на спомена. Тогава земята се превръща в Отвъдност.
Убедена съм, живее ли човек достойно, искреността ще го запази да се върне в този си вид на земята. Не е ли почтен, с прераждането ще се изроди в грозен индивид с тежък характер.
Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края.
Нито раждането е начало, нито смъртта - край.
Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога. И коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него.
Половината ни живот е тук, другата - Отвъд. И оная невинаги е половина. Превъплъщаваме се неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат.
Раждане, умиране, прераждане. На вълни, на вълни. Една развълнувана люлка-гроб на преражданията ни.
Мнозина са убедени - живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават - животът не спира.
Когато гръм удари в едно съществуване, как ехото да заглъхне в следващите?
По-важно е не откъде идеш, а какъв си в настоящето. Роденият на наша територия, трябва да се чувства български гражданин. Умре ли - превръща се в космически жител, дух в безкрая.
Животът е движение. Правил си милиони крачки. Една неправилна - и ще потрошиш кости.
На финала на пътя всеки вижда и съзнава грешките си. Дори убиецът, присвоил си право да съкрати човешки живот, в минутата преди да издъхне се разкайва. И се готви светото възмездие. С ново съществувание.
Завърнал се след години на земята, може да получи шанс за по-достойна реализация. Но не на всекиго се разрешава да продължи прекъснатия свой път, при все желание да го направи на по-извисено ниво в следващо въплъщение - Законите горе са строги.
Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Но дали животът глупаво пилян е, единствено от нас зависи.
Недостатъците са съдружници на разрухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отправим към небето - зейнала врата за ада или рая.
Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма.
Защо не носим ясно съзнание за предходни съществувания
Мисловният център на човека е от дясната страна, недалеч от лявото мозъчно полукълбо и малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата.
Затвори ли се тя при децата, секва информацията за предишни прераждания. Споменът будува до три-четири, най- късно до седем години.
От какво се направлява прераждането
От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на земята. Предходният живот предначертава пътя.
Кармичната задълженост се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Кармата не произлиза от вината, а от задълженията вътре в духа. Чисти се до сетния дъх.
Законът за хармония и справедливо възмездие формира предстоящото въплъщение.
Велика цел на пребиваването на земята е усъвършенстването на душите.
От какво се обуславя кармата
Направляват я нашите дела, мисли, чувства.
Но не си въобразявайте, че чувствата я създават. Градят я действията.
Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш - тук вече е отговорността.
Как да се освободим от карма
Кармата, засукана с майчината кърма, се формира за цял живот. И изкупва до сетния дъх.
Никога не е късно човек да се промени. Злото се надмогва с добро - това е посоката към мъдростта. Затова ще повторя: БЪДЕТЕ ДОБРИ, ПРАВЕТЕ ДОБРО!
От карма се освобождаваме и като се обръщаме към истината.
Докога ще се прераждаме
Дотогава, докато въплъщението в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа.
Постигнатото висше просветление затваря кръга. Извисената душевност не се нуждае от прераждане. Придобием ли трансцедентален ум и нирвана, защо да обличаме тела?
Питате: докога? - Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с „волята на звездите”. От нас зависи дали живеем за първи или за последен път.
Постигнатото висше просветление затваря кръга. Извисената душевност не се нуждае от прераждане.
Извисеният дух рядко се въплъщава. Това се извършва все в периоди на върховни исторически и религиозни изпитания.
Може да стане по негово желание, за да помогне, или по поръка на Висшите небесни сили.
Коментари (0)
Вашият коментар