Трябва ли да поддържаме вярата на децата в Дядо Коледа? Следващият разказ ще ви даде отговор на този въпрос.
Представяме ви думите на Ванеса Лобе (доцент по психология в Университета "Рутгърс" и специалист по детска психология).
"Най-паметната Коледа за мен беше, когато бях на седем години. Вълнението от предстоящото спускане на Дядо Коледа в комина ме държа будна цяла нощ. Измъкнах се от леглото толкова пъти, че родителите ми най-накрая ми се скараха, че постоянно слизам по стълбите, за да видя дали „той вече е дошъл". Фактът, че въобще успяха да намерят време да подхвърлят подаръците под елхата, без аз да ги видя, не може да се нарече по друг начин, освен „коледно чудо".
Разбира се, аз не изпитвах безпокойство през тази нощ. Никога не съм си представяла, че друг, а не самият Дядо Коледа ще носи подаръците всяка година. Едва няколко години по-късно щях да разбера каква е причината за коледните ми чудеса. Семейството успя да ме опази от драмата, че Дядо Коледа го няма чак докато навърших девет години. Тогава разбрах, че съм в заблуда...
Големият въпрос: Травмира ли детската психика лъжата "Дядо Коледа"
Според част от научната общност, някои родители и критици това са девет дълги години поддържане на лъжи, които биха могли да увредят развитието и връзката ми с родителите. Дядо Коледа явно е интересна тема за размисъл за много хора, сред които доста родители и учени. Написани са безброй книги по този въпрос, включително такива, в които се твърди, че поддържането на традицията да се заблуждават децата, е вредно за тях.
Основният аргумент, както се досещате, е че дори под формата на магическа фигура, раздаваща подаръци, лъжата си остава лъжа. Тя може да е подкрепена от добри намерения, но все пак е неистинна и е неизбежно в някакъв момент да бъде развенчана, като това може да е доста травмиращо за детето и проектира в съзнанието му идеята, че децата не могат да се доверяват на това, което родителите им казват. Освен това, въпреки че се опитва да насърчи доброто поведение, тази традиция му дава грешна мотивация.
Съществуват известни доказателства, че наградите, оформени като коледни подаръци, подкопават мотивацията на децата. Но няма доказателства, които да намекват, че откриването на истината за Дядо Коледа е травмиращо или че може да навреди на доверието между детето и възрастните, които го отглеждат.
Да, историята за Дядо Коледа е лъжа и в крайна сметка всички деца разбират истината. И все пак изследванията по темата показват, че те са склонни да разберат истината за Дядо Коледа сами на около седемгодишна възраст — в повечето случаи няма голямо разкриване, в което родителите, засрамени да изповядват истината на плачещите и разочаровани малчугани. Дори се оказва, че в повечето случаи реакциите на подрастващите са положителни.
Собствените ми спомени за това са по-скоро като решаване на пъзел, а не като травматично откровение. Прегледах доказателствата в главата си. Някои деца в класа ми казваха, че не съществува Дядо Коледа. "Защо той би дошъл до моя дом, но не посещава техните? Ако няма такъв човек, то къде семейството ми крие всички тези подаръци?" Тази линия на мисли доведе до бързо претършуване на таванското помещение и мазето, където открих кукла и камион, които майка ми все още не бе опаковала. Мистерията беше разрешена и ми се струваше голямо геройство, че съм се сетила сама. Дори задържах за още една Коледа в тайна факта, че съм разкрила как стоят нещата, за да дам време на родителите си да се справят с факта, че малкото им момиче е израснало любимата си детска фантазия.
Нужно е да помним, че фантазията е естествена и здравословна част от развитието на едно дете. Подрастващите прекарват много време в това да фантазират, имитират и да се преструват – особено във възрастта между петата и осмата година. Също така са постоянно изложени на медийно влияние, а по телевизията животните могат да говорят, хората могат да летят и предметите магически се появяват от въздуха. Защо група летящи северни елени да е по-фантастична от мишка, която ходи на два крака и пее, или снежен човек, който танцува? Макар магическото мислене да намалява с възрастта, то не изчезва завинаги. Понякога и зрелите хора се нуждаят от мъничко магия в живота си, от суеверие, наслада или очакване. Пример са ритуалите, които извършваме, молитвите, вярата в обитавани от духове сгради и живота в отвъдното.
Но как децата се научават да различават фантазията от реалността?
Повечето деца разчитат на това, което другите казват. Те трябва да се опрат на казаното от родителите си, тъй като имат да учат още много за начина, по който светът работи. С времето те започват да търсят и разчитат на доказателства за това дали нещо е факт, или фантазия. В много ранна възраст всички свидетелства (какво казват родителите) и доказателства (наличието на подаръци) сочат, че Добрият старец съществува. В някакъв момент децата получават както свидетелски показания, така и доказателства, противоречащи на това вярване (независимо дали научават от връстниците си, или от науката) че това е невъзможно. Така или иначе те поставят под въпрос старите доказателства и търсят нови, докато не разберат, че са в заблуда.
Част от хората по Земята не канят Дядо Коледа в дома си, поради простата причина, че не празнуват Рождество Христово или защото избират различни празнични традиции. Други прегръщат идеята за Добрия старец без религиозни конотации, а трети съчетават всички възможни традиции. Каквото и да решите да кажете на детето си за Дядо Коледа, е малко вероятно това да навреди на връзката ви. За мен образът на Дядо Коледа беше вълнуваща част от детството, която добавяше едно вълшебно усещане към зимните празници. Ние възрастните не бива да забравяме, че положителните усещания и загадките обогатяват живота."
Източник: psychologytoday.com
Коментари (0)
Вашият коментар