Често причините за късното проговаряне съвсем не са медицински и са или преодолими без намесата на специалист, или просто изискват търпение, докато отминат.
Фактори като наследственост и темперамент обикновено са основни причина за късно проговаряне. В много случаи самите родители са пречка за говоренето. Например, ако не оставяте детето да покаже признак на изразяване, та дори и с ръчички, можете да го приучите и по този начин то да сметне, че съвсем не е нужно само да се изразява вербално. Стресът или някаква уплаха са още по-чести и вероятни причини за късното проговаряне. Но тъй като детето не може да ви сподели за конкретната причина, ролята на специалиста в случая е повече от важна и необходима.
Като медицински причини за късното проговаряне, най-вече, педиатрите посочват преждевременното раждане, прекалено ниското тегло на новороденото и в процеса на развитието му до 1-годишна възраст, хронична инфекция на ухото и други. Липсата на говор и реч, насочена към самото дете, от ваша страна като родители е сериозна грешка. Постоянното говорене, пеенето заедно, но не и гледането на телевизия, са изключително полезни в стимулирането на бебето да започва да изказва първите срички, а после и първите си думи.
Kъсно проговаряне при момчетата:
Много родители оправдават момчетата за късното проговаряне и за съжаление, не вземат мерки на време. В действителност, болшинството момичета проговарят по-рано от момичетата, но това е теория, която следва само от статистиката и няма реална теоретична на медицинско ниво. Ето защо, ако момченцето ви не говори до тригодишна възраст, е добре да посетите специалист – логопед и невролог.
Kъсно проговаряне при момичетата
Обратно, ако момичетата не проговорят до навършване на една година родителите изпадат в паника, че нещо не е наред. Както вече пояснихме, няма правило за конкретна възраст да отговаря на конкретни речеви умения. Важното е вие да стимулирате детето да се научи, като му говорите достатъчно много, без да го притискате твърде настъпателно, карайки го да повтаря след вас.
Връзката между аутизма и късното проговаряне
Сред най-тежките прогнози в случай на късно проговаряне за един родител е, че детето му страда от аутизъм. В действителност, диагнозата наистина има връзка със забавяне в речевото развитие. Късното проговаряне обаче по никакъв начин не може да означава, със сигурност, че бебето е аутист, точно както късното прохождане не означава задължително, че са налични проблеми в опорно-двигателния апарат. Освен невъзможност за изразяване и липса на каквито и да е опити да говори, детето аутист проявява и други симптоми, които само в съвкупност и само след преглед при специалист водят до установяване на диагнозата:
Силно съсредоточаване и то за дълго време в един предмет или обстановка. Погледът е блуждаещ, но не се отклонява от поставения фокус в дадения обект.
Липса на реакции и то при най-обикновен контакт или дори силно раздразнение. От много малки бебета, педиатрите следят за тези реакции, като например, при тримесечна възраст наблюдават дали бебето следи светлината на фенерче или се стряскат при щракване с пръсти.
Детето повтаря стереотипно едни и същи движения. Често, то се върти в кръг или маха с ръце на посоки.
Бебето не реагира по никакъв начин на хорското присъствие. То сякаш е безразлично към хората и дори човек да се опита да го привлече с нещо необикновено, детето просто остава безучастно към случващото се.
Много аутисти страдат и от синдрома на отчуждението на физическо ниво. Те се стряскат и показват силна неприязън при всеки допир, включително и от страна на родителите.
Силно се вманиачават по определени ритуали. Едновременно с това, при смяна на обстановката и подредбата на предмети, които винаги са били в определена позиция, могат да се стресират.
СНИМКИ: Image by Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар