Когато детето има психосоматични симптоми, не може да спи добре, чувства се уморено, изолирано, тъжно, тревожно, нервно, изплашено или дезадаптивно, трябва да се насочим към специалист.
Най-разумно е да се обърнем към детски психиатър или психолог.
Ако са налични подобни оплаквания, но не сме сигурни дали проблемите са психосоматични, е най-разумно да потърсим физическата причина за състоянието.
Лечение на депресия при децата и тийнейджърите
При такива случаи самолечението е недопустимо. Не бива да се дават антидепресанти и/ или тимостабилизатори, които не са предписани от психиатъра (понякога се случва и личните лекари да предписват такива, но все пак е нужна консултация).
По време на прием на лекарствени продукти е нужно да проследим внимателно състоянието на детето. Периодичните изследвания ще дадат повече светлина върху ефективността на медикаментозното лечение.
Малко вероятно е промяната да настъпи бързо. Повечето лекарствени терапии за депресивни и тревожни разстройства изискват време, за да повлияят състоянието. Хубаво е да се консултираме с лекуващия психиатър, който да ни насочи към психолог и подходящи терапевтични дейности в ежедневието.
Какво можем да направим като родители?
Да разговаряме за чувствата му, както и за всичко, което го притеснява – било то у дома, или в училище.
Да подобрим здравословното му състояние.
– В основата на доброто психично здраве стоят правилният хранителен режим, пълноценният сън, физическата активност и хармоничните взаимоотношения вкъщи и в училище.
– Да ограничим времето, прекарано с телефон или таблет, и да го насърчим да играе или тренира, в компанията на приятели или семейството, като по този начин ще скрепим връзката помежду си.
– Да прекарваме повече време, изцяло отдадени на детето, да го хвалим за добрите му постъпки и да го насърчаваме да търси помощ.
Да осигурим защита и безопасност.
– Добре е да говорим с детето си за заплахите и тормоза. Те са сред основните причини за психичните проблеми при децата и тийнейджърите.
– Да бъдем нащрек, ако го сполетят събития, които го карат да страда или тъгува. Подобни състояния отшумяват с времето, но ако това не се случи, трябва да потърсим помощ от специалист.
– Да намалим стреса, доколкото е възможно, тъй като тийнейджърите имат нисък праг на търпимост спрямо него. Реалистичните или не твърде високи очаквания за успеха му в училище също ще помогнат.
– Да обезопасим и заключим оръжия, дълги въжета, кабели, ножове и лекарства, както и алкохола.
Да се образоваме.
– Детето ни не си измисля симптомите.
– Дори да ни изглежда като мързел или раздразнителност, може да се окаже симптом на депресия.
– Възможно е назад в поколенията да имаме случаи на роднини, страдали от депресия. Разумно е да проучим.
При съмнения за суициден риск - желание и възможност за самонараняване, трябва възможно най-бързо да предприемем мерки и да се консултираме със специалист.
СНИМКА: Unsplash
Коментари (0)
Вашият коментар