Дълго преди първата среща с мама светът на бебето вече е изпълнен с усещания. Утробата не е тихо и изолирано място. Там има движение, звуци, промени в светлината и постоянния ритъм на майчиното тяло. С напредването на бременността сетивата постепенно се развиват и малкият човек започва да реагира на все повече неща от заобикалящия го свят.
Едно от първите познати усещания е движението. Бебето прекарва месеците преди раждането в непрекъснато люлеене. Когато майката върви, става от стола или просто се обръща в леглото, то също се движи. Именно затова много бъдещи майки забелязват любопитен модел – през деня, когато са активни, бебето често е спокойно, а вечер, щом легнат, започват добре познатите ритничета.
То усеща и докосването. С развитието на нервната система чувствителността на тялото постепенно нараства. Бебето докосва лицето си, хваща пъпната връв, движи ръце и крака и опознава малкото пространство около себе си. При по-напреднала бременност понякога може да реагира и когато коремът на майката бъде докоснат отвън, макар тези реакции да не са еднакви при всяко бебе.
Гласът на мама също става част от познатия му свят. Звуците достигат до утробата приглушени, но човешките гласове могат да бъдат доловени през втората половина на бременността. Майчиният глас има особено присъствие, тъй като се предава както отвън, така и през тялото ѝ. След раждането новородените показват предпочитание към гласа на майката, който са слушали многократно преди появата си на бял свят.
Не само гласовете достигат до бебето. То живее сред цял оркестър от вътрешни звуци – сърдечния ритъм на майката, движението на кръвта и работата на храносмилателната система. Към тях постепенно се добавят музиката, разговорите и шумовете от ежедневието. При внезапен силен звук някои бебета реагират с движение или стряскане.
Вкусът също започва да има значение преди раждането. Околоплодната течност съдържа вещества, свързани с храната, която майката приема, а бебето я поглъща редовно. Така още преди първата лъжичка пюре то среща различни вкусови нюанси. Изследванията върху развитието на плода показват, че тези ранни преживявания могат да участват в оформянето на познатостта към определени вкусове след раждането.
Светлината е още едно усещане, което постепенно се появява. Утробата остава тъмна среда, но силна светлина, насочена към корема, може да проникне в известна степен през тъканите. В по-късните месеци бебето вече може да реагира на промени в осветеността.
Има и нещо, което бъдещите родители често описват като „усещане на настроението на мама". Бебето, разбира се, не разбира тревога, радост или вълнение по начина, по който ги разбира възрастният човек. Организмът му обаче е свързан с този на майката чрез плацентата и е част от физиологичните промени, които протичат в нейното тяло. Пулсът, дишането и нивата на различни хормони се изменят през деня и изграждат средата, в която то расте.
Така месеците в утробата се оказват далеч по-богати на преживявания, отколкото изглеждат отвън. Преди да види лицето на мама, бебето вече познава ритъма на тялото ѝ, движението ѝ и най-характерния звук от бъдещия си дом – нейния глас.
Коментари (0)
Вашият коментар