Материал от мъжа, станал донор за 67 деца, 10 от които са с рак - е използван и в България

Мъж от Дания, дарил сперма, носеща рядка генетична мутация, свързана с висок риск от рак, е станал биологичен баща на десетки деца в различни европейски страни. Новината предизвиква тревога и поставя остро въпроса за необходимостта от по-строг контрол върху донорските програми.

Съобщението идва от АФП, а според разследване на в. The Guardian, донорският материал на мъжа е използван за зачеването на поне 67 деца между 2008 и 2017 година. От тях най-малко 10 са развили злокачествени заболявания.

Дарителят е бил в добро здравословно състояние по време на процедурите и не е имал установена фамилна история на онкологични заболявания. Стандартните тестове, извършвани по онова време, не са установили нищо притеснително. В последствие обаче става ясно, че той е носител на мутация в гена TP53 – промяна, свързана със синдрома на Ли-Фраумени, който значително увеличава риска от различни видове рак, включително левкемия и рак на гърдата.

Случаят добива публичност през 2023 г., когато няколко деца, заченати с негов генетичен материал в датска клиника, развиват ракови заболявания. Това води до уведомяване на белгийската Федерална агенция за лекарства и здравни продукти. Въпреки това здравният министър на Белгия, Франк Ванденбруке, заявява, че е бил информиран едва наскоро – през май 2025 г.

Проверката разкрива, че в Белгия с даренията на този мъж са били заченати 52 деца от 37 семейства, въпреки че законът в страната позволява използването на сперма от един донор за максимум шест жени. Освен в Белгия, материалът е бил използван и в поне девет други държави, сред които България, Кипър, Германия, Испания, Унгария, Ирландия, Гърция, Нидерландия и Полша.

Според белгийското министерство на здравеопазването, правилата са били нарушени както от отделни клиники, така и на национално ниво. Все още няма яснота за точния брой деца с диагностицирани онкологични заболявания в Белгия, нито дали всички засегнати семейства живеят в страната.

Случаят повдига въпроси не само за проследяването на донори и генетичния скрининг, но и за международната координация и отговорността на клиниките, които работят с донорски програми. Призивите за регулации се засилват, като експерти настояват за по-строги ограничения върху броя на децата, заченати от един и същи донор, както и за по-задълбочени генетични тестове преди одобрение за даряване.