Румъния преживява тежък момент. Спортната общност, близки, приятели и почитатели на футбола склониха глави след трагичната загуба, която сполетя семейството на Йонел Ганя – бивш национален играч и обичан футболист.
Двегодишният му син не успя да се пребори за живота си след катастрофа, станала в началото на май. Малкият Александър е пътувал в автомобила заедно с баща си, когато колата се сблъскала със спряло на пътното платно превозно средство – без сигнализация, без светлини, без предупреждение. Детето, за съжаление, не е било в детско столче и точно това се е оказало фатално.
След инцидента момченцето е било транспортирано с хеликоптер до болница и поставено в медикаментозна кома. Цял месец родителите му се надявали, молели се, чакали чудо. Но на 6 юни животът си отиде тихо. Болката – остана.
Съпругата на Йонел, Моника, проговори със сълзи в очите и с глас, треперещ от спомени. „Йонел беше най-добрият баща. От първия ден Александър спеше до него. Четеше му приказки, учеше го да обича животните, дори не му позволяваше да гледа екрана на телефона. В неделите ни водеше в манастир, а синът ни всеки път сочеше иконата на Възкресението."
Това не са просто думи. Това е изповед на една майка, която е загубила всичко и която, въпреки това, призовава за състрадание, а не за съд.
Йонел Ганя сам е шофирал автомобила. Да, допуснати са грешки. Да, трагедията е огромна. Но общественото осъждане понякога е по-болезнено от самата загуба. Вместо с пръст, Моника моли за нещо друго: „По-лесно е да стъпчеш съкрушен родител, отколкото да кажеш молитва. Но това е грях. Аз искам само едно – молитва за душата на сина ми."
Ганя не е просто име от спортната история на Румъния. Той е бил сред водещите нападатели в края на 90-те и началото на новия век. Има зад гърба си 45 мача и 19 гола за националния отбор, играл е за отбори като Щутгарт, Рапид Букурещ и Улвърхамптън. Но днес, нито един гол не тежи така, както тежи загубата на собствения му син.
Коментари (0)
Вашият коментар