Някъде отвъд пясъчните хоризонти на Сахара, далеч от западните представи за разбити семейства и разочарования, се намира страна, в която разводът не е крах, а тържество на личната свобода. Става дума за Мавритания, в която живее общество, в което разведената жена не само не е осъдена, а е почитана и ценена.
„В тази страна разведена жена се смята за най-желаната партньорка", споделя пътешественикът и полиглот Роберт Дацешин в свое видео. И наистина, в културата на мавританците, раздялата не е срам, а възможност. Нова глава. Празник, на който животът започва отначало, но вече по-смел, по-красив, по-личен.
Докато в Европа разводът обикновено е съпроводен от съдебни спорове и тишина, натежала от неудобство, в Мавритания той е придружен от музика, стихове и радостни лица. Жената, която е приключила брака си, се връща при близките си с повдигната глава, посрещната с къна, бижута и аромат на фурми. Сякаш нещо се е освободило от нея, а не обратното.
Съществува и пазар на разведени. Жените продават дрехи, мебели, дори зестра, придобита по време на брака. Не като форма на мъст, а като проява на икономическа зрялост. Защото според местната традиция, разведената жена запазва всичко, придобито в брачния съюз. Напуска дома не с празни ръце и разбито сърце, а със собственост, сила и нова визия за себе си.
И това не плаши мъжете, дори напротив. Разведената жена се счита за по-мъдра, по-знаеща и често по-привлекателна за следващ брак. Животът й не се пречупва, а се трансформира.
Разбира се, зад това необикновено отношение се крият и религиозни регламенти. Според ислямското право жената може да поиска развод чрез процедурата „хулʿ", връщайки зестрата на съпруга си. Това е акт на оттегляне – без драми, но с достойнство.
И все пак не всичко е блясък. Когато става въпрос за деца, разказът става по-мрачен. Формално, майката има право да се грижи за тях до определена възраст, но властта остава в ръцете на бащата или неговото семейство. В градовете с по-широк достъп до образование и правни услуги, жените понякога успяват да запазят родителските си права. В селските райони обаче патриархалният модел продължава да диктува съдбите.
Жените в Мавритания живеят в свят на противоречия. Могат да се развеждат многократно и пак да бъдат ухажвани с респект и поезия. Могат да притежават бизнеси, земя, да бъдат независими. Но когато стане въпрос за майчинство, патриархатът се връща на сцената. Без глас, но с тежест.
Някои от тях избират личната си свобода пред родителската си роля. Не от липса на любов, а от отказ да бъдат контролирани чрез децата си. Изграждат нов живот – самостоятелен, ясен, без илюзии.
Мавритания остава място на контрасти – между традиция и новаторство, между пустинния прах и женската решимост. Разводът тук не е краят на историята, а преход към нещо по-свободно. Жените не се оттеглят, а се завръщат. С ново начало, със светлина в погледа и с увереността, че животът продължава, но този път по техните правила.
Коментари (0)
Вашият коментар