В трудните моменти на раздяла, болка или несигурност често забравяме една важна истина. За да изгради стабилна представа за себе си като мъж, момчето се нуждае от възможността да обича своя баща такъв, какъвто е. Това не зависи толкова от присъствието на бащата, от неговия социален статус или възможности. Според д-р Етиен Дюбоа, специалист по детско развитие, най-важна е свободата, която детето получава от майката. Именно тя е тази, която може да му позволи да изпитва любов и привързаност към баща си, без да носи чувство за вина или срам.
Дюбоа посочва, че само когато едно момче знае, че има право да бъде като баща си, то може осъзнато да избере дали иска или не иска да следва неговия пример. Свободата да обичаш не означава да копираш. Истинският избор се ражда от усещането, че ти е позволено да обичаш, а не от натиска да отхвърлиш.
Понякога майките несъзнателно изпращат объркващи послания, особено когато бащата е показал поведение, което е причинило болка или разочарование. Те искат да предпазят детето, като го насърчават да не подражава, като му казват или просто намекват, че може да обича татко си, но не бива да бъде като него. Това обаче често води до вътрешен конфликт. Детето усеща, че не е приемливо да обича човека, от когото е наследило част от своята същност. Така се ражда объркано чувство на принадлежност и идентичност.
Любовта не изчезва, когато е забранена. Тя просто се прикрива и започва да търси други пътища, често несъзнателни. Много момчета започват да повтарят поведението на своите бащи не защото го одобряват, а защото така се опитват да останат свързани с тях. Подражанието в този случай не е избор, а резултат от потисната обич.
Майката, която е преживяла разочарование или болка от бащата на детето си, често чувства вътрешна съпротива да даде това позволение. В такива случаи прошката и дистанцията могат да изглеждат като предателство към самата нея. Но именно в тези моменти, когато една жена успее да каже, че нейната история с този мъж не е историята на нейното дете, тя прави важна крачка към емоционалното му освобождаване.
Детето има нужда да чуе, че има право да обича баща си, дори ако той не е присъствал, дори ако е направил грешки, дори ако е бил далеч от това, което наричаме добър родител. Вътрешното разрешение да изпитва чувства към него е от ключово значение. Това не означава, че момчето ще повтори пътя му. Означава, че ще има свободата да избере своя собствен.
Когато обичта е забранена, тя не изчезва, а се проявява по начини, които могат да бъдат разрушителни. Детето може да започне да пуши, да проявява агресия, да се бунтува. Не защото това е неговата същност, а защото подсъзнателно се опитва да остане лоялно към баща си. Това поведение често е израз на тиха и неизказана обич.
Майките дават основата на моралните ценности, топлината и чувството за сигурност. Но за да развие мъжествеността си, момчето има нужда и от мъжка енергия, която идва от други мъже. Ако бащата отсъства, но детето не е лишено от възможността да го обича, тази енергия може да дойде от други фигури в живота му – дядо, учител, треньор или нов партньор на майката. Но ако обичта е забранена още в самото начало, всяка мъжка фигура ще бъде възприемана като натрапник. Това води до объркване и често затваряне в себе си.
Възрастните избират с кого да създадат семейство, кога да останат и кога да си тръгнат. Децата обаче не правят този избор. Те не избират родителите си, нито историите, в които попадат. Майката може да продължи напред и да започне нов живот, но за детето бащата остава единствен. Затова то има нужда от правото да го обича такъв, какъвто е. Да му бъде позволено да създаде своя собствена, лична връзка с него, без външни ограничения и очаквания.
Коментари (0)
Вашият коментар