Кога детето вече не се нуждае от следобеден сън?

Обедният сън е неразделна част от ранното детство и играе ключова роля в развитието на мозъка, в изграждането на стабилна емоционалност и в подпомагането на физическия растеж. За повечето бебета и малки деца той е необходимост, без която денят не минава спокойно. Но с порастването настъпва момент, в който необходимостта от следобедна дрямка започва да намалява, а родителите се изправят пред въпроса: кога всъщност детето вече не се нуждае от нея?

Най-често децата спират да спят следобед между три и пет годишна възраст. Това обаче е силно индивидуален процес, зависещ от множество фактори като темперамент, дневен режим, продължителност на нощния сън и степента на физическа и умствена активност. Някои деца продължават да се нуждаят от обеден сън и след четвъртата си година, особено ако стават рано сутрин или посещават детска градина с натоварена програма. Други пък около навършване на третата година сами започват да пропускат дневната почивка, без това да води до раздразнителност или умора.

Сигналите, че детето е готово да се раздели с този навик, често са свързани с промени в поведението. Ако започне да се съпротивлява на лягането, остава будно дълго време, дори когато е легнало, или нощният му сън се нарушава, това може да е знак, че обедната дрямка вече не е необходима. Не бива обаче да се премахва рязко. Най-добре е периодът на преход да бъде плавен, като се редуват дни със и без сън и се наблюдават реакциите на детето.

Важно е също така да се разграничи физическата нужда от почивка от навика. Дори когато децата не спят, имат потребност от време за спокойствие и релакс. Затова в етапа на отказване от обедната дрямка може да се въведе тих час, в който детето да почете книга, да слуша музика или просто да си почине в тиха среда. Така организмът ще има възможност да се възстанови, без да се създава напрежение около лягането.

Липсата на дневен сън не бива да се счита за проблем, ако детето изглежда бодро през целия ден и спи достатъчно нощем. Ако обаче отказването от дрямката води до чести промени в настроението, трудна концентрация или умора още преди вечеря, вероятно все още има нужда от кратка почивка следобед.

Родителите не трябва да се водят единствено от възрастови норми или от това как се развиват другите деца. Всяко дете има свой ритъм и нужди, които заслужават уважение и разбиране. Най-добрият ориентир е поведението на самото дете, както и внимателното наблюдение от страна на възрастните. Обедният сън не трябва да бъде налаган, но и не бива да се премахва прибързано. В крайна сметка, той е още един от многото етапи в развитието, който ще отмине, когато детето е наистина готово.