Когато в късните часове на нощта домът притихне и всички спят, рязък писък, последван от неспокойно въртене в леглото, може да разтърси тишината. Родителите се втурват към детската стая, виждат как детето стои изправено в леглото, очите му са отворени, но то не реагира на присъствието им, на гласа им, нито дори на допир. То плаче, може да маха с ръце, изглежда уплашено, а в същото време сякаш не ги разпознава. Това, което за възрастните изглежда като кошмар, всъщност е нощен терор – често срещано състояние в ранна детска възраст, което повече тревожи родителите, отколкото самото дете.
Нощният терор не бива да се бърка с обикновените кошмари. При лош сън детето обикновено се събужда напълно, разказва какво го е изплашило и има нужда от утеха. При терора обаче събуждане в пълния смисъл на думата липсва. Това е състояние, при което малкият организъм преминава през фаза на дълбок сън, но нещо го изкарва от нея по неочакван и бурен начин. Детето изглежда будно, но реално не осъзнава какво се случва около него. Поведението му може да бъде интензивно – плач, викове, изпотяване, силно сърцебиене, понякога дори опити за бягство. След това то отново потъва в сън, а на сутринта няма никакъв спомен за случилото се.
Най-често явлението се наблюдава при деца между три и осем години, като пикът обикновено е около четвъртата година. Някои експерти го обясняват с незрялостта на нервната система и с начина, по който детският мозък обработва преходите между фазите на съня. Макар че изглежда стряскащо, състоянието обикновено е безвредно и не оставя трайни последици. Статистиката сочи, че над 30% от мъниците преживяват поне един подобен епизод, а при много от тях той остава единичен случай, докато при други може да се повтаря в продължение на седмици или месеци.
Причините за поява на нощен терор са разнообразни. Един от основните фактори е преумората. Когато детето е будно твърде дълго, не спи достатъчно или заспива след емоционално наситен ден. В други случаи зад състоянието стоят променен дневен режим, напрежение в семейството, преминаване през стресови събития, повишена температура или физическо неразположение. Характерно е, че при някои деца епизодите се появяват по едно и също време от нощта, което позволява известна предвидимост. При силна генетична обремененост – например ако единият родител е страдал от сомнамбулизъм – вероятността от подобни прояви също се увеличава.
Когато се сблъскат с подобна ситуация, най-важното за родителите е да запазят спокойствие. Инстинктивната реакция често е да се опитаме да събудим детето, да му говорим силно, да го разтърсим. Всичко това обаче може да засили объркването му и дори да удължи епизода. Подходът, който специалистите препоръчват, е създаване на сигурна и защитена среда – премахване на твърди или опасни предмети от леглото, леко придържане, ако има риск от падане или нараняване, но без активно вмешателство. След като нощният терор премине, е най-добре детето да се остави спокойно да заспи отново.
Профилактиката има значение. Установяването на ясен ритъм за сън, спокоен вечерен ритуал и избягване на електронни устройства преди лягане могат значително да намалят честотата на епизодите. Някои семейства намират облекчение и в практики като вечерна вана, четене на книжка или лека музика, които създават усещане за сигурност и плавен преход към нощната почивка. При повторяеми случаи може да се опита методът на „предварително събуждане", при който родителят буди детето около 15 минути преди обичайния час на нощния терор и след това му позволява отново да заспи. Това нарушава модела и при някои деца води до намаляване на честотата.
В редки случаи, когато нощният терор продължава с години, настъпва в по-късна възраст или е съпроводен със силна тревожност и дневни промени в поведението, е необходимо да се потърси мнение на детски психиатър или невролог. Понякога състоянието се бърка с епилептични прояви или други медицински състояния, които изискват по-специфично лечение.
СНИМКА: Freepik
Колкото и плашещо да изглежда за родителите, нощният терор обикновено е преходен етап в развитието на детето. С разбиране, внимание и търпение ситуацията може да бъде овладяна без излишна тревога. Важно е семейството да подходи с емпатия и да помни, че макар за възрастния това да е ужасяващо преживяване, за детето то е момент, който преминава, без да остави следа в съзнанието му. Спокойствието на родителя често се оказва най-силното лекарство.
Коментари (0)
Вашият коментар