След появата на дете животът на една жена се пренарежда напълно. Еуфорията, вълнението и усещането за ново начало се смесват с умора, безсъние и отговорности, каквито тя никога преди не е познавала. Обществото очаква майчинството да бъде изпълнено с щастие и безусловна любов, но реалността не винаги отговаря на тези представи. За много жени първите седмици и месеци след раждането са време не само на физическо възстановяване, но и на дълбоки емоционални изпитания. Сред тях често, но незабележимо, се прокрадва едно състояние, което мнозина не разпознават веднага – следродилната депресия.
Тя не винаги има ясно изразени симптоми. Много от проявите остават скрити зад усмивка, зад добросъвестното изпълнение на майчинските задължения и зад привидното усещане, че всичко е наред. За разлика от краткотрайната тъга след раждане, позната като бейби блус, която отминава в рамките на няколко дни, следродилната депресия продължава по-дълго и има далеч по-дълбоко въздействие. Тя може да започне седмици след раждането или да се прояви едва месеци по-късно, когато околните вече смятат, че адаптацията е приключила.
Трудността идва и от това, че не винаги има сълзи или открито отчаяние. При някои жени се появява притъпяване на емоциите – те не изпитват радост, но не и осезаема тъга. Настроението е плоско, усещането за безпомощност надделява, самочувствието рязко спада. Много често се появява и силна тревожност – майката не спи, защото постоянно мисли за безопасността на детето. Вниманието й е обсебено от възможни опасности, но не намира покой. Не липсва и вина – за това, че не се радва достатъчно, че се чувства раздразнена, че не се справя перфектно. Този вътрешен конфликт се задълбочава, особено когато не е споделен.
Следродилната депресия може да се прояви и под формата на прекалена раздразнителност, необясними изблици на гняв или дори апатия. Жената може да се отдалечи от партньора, да загуби интерес към нещата, които преди са носили удоволствие. Понякога връзката с бебето е затруднена. Не защото липсва любов, а защото натискът да бъде „идеалната майка" я блокира. Всичко това създава един затворен кръг, в който жената се чувства все по-изолирана, все по-неразбрана и изтощена.
Обществените очаквания често допринасят за задълбочаването на проблема. От една страна, има силен натиск жената да бъде щастлива и благодарна за „най-прекрасното нещо, което й се е случило". От друга страна, всяко отклонение от тази представа се възприема като слабост или дори като неадекватност. В резултат, много майки не се осмеляват да споделят какво изпитват, защото се страхуват от осъждане или неразбиране.
Следродилната депресия не е недостатък на характера, а състояние, свързано с дълбоки биохимични и хормонални промени в организма. Към тях се добавят физическата умора, лишаването от сън, социалната изолация и новото усещане за отговорност. За някои жени рисков фактор са предишни депресивни състояния, за други – липсата на подкрепа от близките или преживяни трудности по време на раждането. Важно е да се подчертае, че това състояние е лечимо и преодолимо, стига да бъде разпознато навреме.
Разговорът с лекар, консултация с психолог, помощ от партньора и семейството са от ключово значение за възстановяването. Понякога е необходима терапия или медикаментозно лечение, но в много случаи най-важното е жената да бъде чута, приета и подкрепена. Не бива да се чака състоянието да се влоши, нито да се очаква, че „ще мине от само себе си". Колкото по-рано бъде потърсена помощ, толкова по-леко ще бъде пътят към възвръщане на спокойствието и емоционалния баланс.
Да се говори открито за следродилната депресия е начин да се разруши мълчанието, в което твърде дълго много жени са оставали сами. Това е акт на грижа не само към майките, но и към децата и семействата им. Да признаеш, че имаш нужда от помощ, не е признак на провал, а на сила.
Майчинството не е лесен път, а богат на емоции преход. Ако в него се появят моменти на мрак, това не означава, че светлината е изчезнала. Означава само, че е нужно разбиране, съпричастност и търпение – най-ценното, което можем да дадем на една жена в онзи деликатен и важен етап от живота й. Защото когато се грижим за душата на майката, полагаме основите на едно по-здраво и щастливо начало и за детето.
СНИМКА: Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар