Повечето родители с учудване усещат как малкият човек на две години изведнъж започва да „залепва" за тях без всякаква видима причина. Ако досега е бил самостоятелен, а вече ненадейно иска прегръдки, отказва да играе, когато сте не в стаята, плаче силно при раздяла или предпочита един родител пред друг – това поведение често е отражение на развитие, а не повод за тревога.
Около края на първата година детето разбира, че родителят не е винаги с него, и развива страх от разделяне. Този тип реакции обикновено продължават през втората година се засилват в периода между 18 и 30 месеца. Така наречената „внезапна нужда от близост" не е отклонение, а естествен момент от растежа.
Специалистите от Child Mind Institute описват това поведение като типичен етап в ранното детство, който често започва още през първите дванадесет месеца и след това се проявява периодично до началото на училищна възраст. Най-често причина за внезапна застойност в емоционалната независимост е натрупана тревожност след промени в средата или рутината, за чието справяне детето няма думи.
Съществува и т.нар. „трудният втори" период описан в клиничната литература, който обхваща възрастта между 18 и 48 месеца и включва резки колебания между желание за независимост и силна нужда от подкрепа. Именно този парадокс умело обяснява мъждещи моменти на много „възрастно" поведение и силни изблици на детска зависимост.
Важно е родителят да разбере, че укрепването на самочувствието и усещането за безопасност са ключови. Бързото сбогуване без паника и последователна сигурност „ще се върна след това" помагат на малкия човек да свърже разделянето с последващо преодоляване. Не е полезно да молите детето да се успокои по магически начин. Дори примирение с присъствие и тих тон може да извика увереност, че нещо лошо няма да се случи.
Този период рядко трае повече от няколко месеца. Обикновено с достига на трета година децата по-рядко искат да са постоянно до родителя си и постепенно успяват сами да организират игра или дейности. Ако обаче прилепчивостта е постоянно и нарушава съня, ежедневието, социалните контакти или не се променя с времето – може да е полезно да се търси мнение от детски психолог или педиатър. При оторизирана консултация може да се изключи състояние като тревожно разстройство, при което реакциите са по-интензивни и количеството емоционално изразяване значимо различно от типичния етап.
Когато внезапна близост претърсва ежедневието ви, помнете, че детето не се „осакатява", а търси ориентир в света, който постепенно става по‑голям и сложен. В този период то се учи, че въпреки че расте, може да разчита на вас отново и отново – до момента, в който постепенно започне само да изследва при вече налична вътрешна увереност.
СНИМКА: Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар