Раждането на второ дете е важен и емоционално наситен момент за всяко семейство. Докато родителите очакват с нетърпение появата на новия член на дома, по-голямото дете често преживява тази промяна по съвсем различен начин. За него това не е просто ново бебе, а дълбока промяна в ежедневието, вниманието, сигурността и ролята, която заема в семейството. И когато това дете започне да проявява признаци на ревност, тъга, гняв или регресивно поведение, родителите се изправят пред предизвикателството да балансират между нуждите на бебето и тези на по-големия малчуган.
Често срещано е детето, което досега е било в центъра на вниманието, внезапно да започне да се държи по-неспокойно, да се опитва да привлича внимание по различни, понякога предизвикателни начини, или дори да покаже враждебност към новороденото. Важно е родителите да осъзнаят, че това не е проява на лошо поведение, а естествена емоционална реакция към голяма промяна. Ревността не означава, че не обича бебето. Тя е начин, по който то се опитва да разбере и преработи новата ситуация.
Ключова роля в този процес играе подготовката. Още по време на бременността е полезно родителите да включат по-голямото дете в очакването на новия член от семейството. Разговорите за това какво предстои, показването на ултразвукови снимки, изборът на име или дрешки помагат на детето да се чувства част от процеса, а не изолирана фигура в новото семейно подреждане. Когато се създава усещане за участие, то по-лесно приема предстоящите промени.
След раждането обаче настъпва реалното изпитание. Бебето изисква постоянна грижа и внимание, което неминуемо отнема от времето и енергията на родителите. В този момент е изключително важно по-голямото дете да не бъде пренебрегвано. Колкото и трудно да е, отделянето на специално време само за него, дори и за кратко, има огромно значение. То изпраща сигнал, че продължава да бъде важно и обичано.
Положителният език и насърчаването също са от съществено значение. Вместо да се акцентира върху негативни прояви, по-добре е да се търсят моменти, в които малчуганът показва внимание, интерес или грижа към новороденото, и те да бъдат отбелязани. Признанието за доброто поведение подкрепя самочувствието и насърчава положителна връзка между двете деца.
Не по-малко важно е да се валидират емоциите на по-голямото. То има право да се чувства объркано, тъжно или ядосано. Когато родителят каже: „Разбирам, че ти е трудно, когато трябва да чакаш, докато се грижа за бебето", това намалява напрежението и показва съпричастност. Тези моменти изграждат доверие и стабилна връзка между дете и родител, дори в емоционално натоварена обстановка.
Родителите също така трябва да избягват капана на прекомерните очаквания. Често чуваме реплики от типа: „Ти вече си голям" или „Бъди добър, ти си батко/кака". Макар и с добри намерения, подобни изказвания могат да създадат натиск и усещане за несправедливост. По-голямото дете продължава да бъде дете със своите нужди и граници и не бива да му се отнема правото да изразява себе си.
В някои случаи мъниците регресират в поведението си. Може да започнат отново да търсят биберон, да искат да ги хранят с лъжица или да имат трудности с тоалетните навици. Това е нормална фаза и най-добрият подход е търпението, а не наказанията или сравненията. Колкото по-сигурно се чувства детето в обичта на родителите си, толкова по-бързо ще премине този период.
Коментари (0)
Вашият коментар