В днешно време все повече родители се сблъскват с дилемата дали поведението на детето им е проява на хиперактивност или е резултат от темперамента и любознателната му природа. Това не е лесен въпрос за отговор, тъй като всяко дете е уникално, а границата между нормалната активност и състояние, което изисква внимание от специалист, понякога е много тънка.
Децата по рождение носят огромен заряд от енергия. Те тичат, скачат, задават безброй въпроси и постоянно търсят нови занимания. За някои това е естествен начин на учене и изследване на света, докато за други поведението изглежда прекомерно, без видима причина за умора или желание за почивка. Често родителите започват да се питат дали тези прояви не са сигнал за хиперактивност.
Тя обикновено е свързана със синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност, при който симптомите се проявяват не само у дома, но и в училище, по време на извънкласни дейности или в социални ситуации. Детето има трудности да се съсредоточи дори за кратко време, прекъсва разговори, забравя инструкции, лесно се разсейва и трудно довършва започнатите задачи. За разлика от него, по-палавото дете може да бъде шумно и емоционално, да обича пакостите и игрите, но умее да се овладява, когато ситуацията го изисква — например в час, при разговор с учител или по време на организирана дейност.
Една от най-честите грешки е прибързаното поставяне на етикет. Понякога високата активност е просто част от развитието. Периодите на бърз растеж, нови социални контакти и любопитство към заобикалящата среда могат да направят детето неспокойно и дори хаотично в действията му. Но това не означава, че непременно има медицински проблем. Въпреки това, ако неспокойствието е постоянен спътник, продължава месеци наред и се проявява в различни ситуации, е добре да се потърси консултация със специалист, който да оцени поведението в контекста на възрастта и развитието.
Подкрепата на родителите е ключова, независимо дали става дума за хиперактивност или просто буен темперамент. Вместо да се опитваме да „укротим" детето на всяка цена, можем да насочим енергията му към занимания, които го увличат и развиват. Спортът е чудесен начин за изразходване на физическата енергия, а творческите дейности, като рисуване, музика, театър, стимулират концентрацията и въображението. Дори у дома могат да се създават малки ритуали, които помагат на детето да редува активност и спокойствие — например след игра навън да следва време за четене или пъзел.
Ролята на семейството е да наблюдава, да разбира и да приема особеностите на характера. Не бива да забравяме, че живото, емоционално дете може да се превърне в креативен, уверен и адаптивен възрастен, ако получи подкрепа, внимание и възможност да изразява себе си. Ключът е в баланса. Да му дадем свободата да бъде активно и любопитно, но и да го научим на умението да се съсредоточава, да завършва започнатото и да уважава правилата в различни ситуации.
В крайна сметка въпросът „Хиперактивно или просто по-палаво?" няма универсален отговор. Той изисква търпение, наблюдение и желание за разбиране на детската индивидуалност. Защото зад всяко неспокойно движение, всяка бърза реплика и всяко поривисто действие стои едно малко сърце, което търси начин да опознае света и своето място в него.
СНИМКА: Pexels
Коментари (0)
Вашият коментар