Паник атаките са едно от онези преживявания, които могат да променят изцяло усещането ти за контрол върху собственото тяло. Те се появяват внезапно, често без предупреждение, и буквално могат да те залят като вълна. За хората, които ги преживяват за първи път, усещането е толкова силно и объркващо, че са убедени, че нещо ужасно се случва. Мислят, че получават инфаркт, че се задушават или че умират. За други, които вече познават паник атаките, усещането е познато, но това не го прави по-малко неприятно. Те вече знаят какво представлява този пристъп, но често остават безсилни пред въпроса как точно да го овладеят и как да го преодолеят по-бързо.
Когато си в средата на паническа атака, усещането е, че попаднеш в капан, от който няма изход. Тялото ти се държи така, сякаш животът ти е застрашен – пулсът се ускорява, дишането става повърхностно и накъсано, ръцете се изпотяват, зрението се замъглява, а умът се върти в кръг около мисълта „с мен се случва нещо ужасно". И точно тогава най-важното е да си напомниш, че въпреки колко реално и страшно изглежда всичко, паник атаката не е опасна за живота ти. Тя е плашеща, но временна.
За да разберем по-добре защо паник атаките изглеждат толкова силни и непоносими, трябва да погледнем на тях от научна гледна точка. Паниката и стресът са част от нашата еволюционна наследственост. Те са били механизми за оцеляване – когато предците ни са се изправяли пред диво животно или реална опасност, тялото им е реагирало мигновено. Сърцето е започвало да бие по-бързо, мускулите са се напрягали, дишането се е ускорявало – всичко това, за да могат да избягат или да се защитят. Тези механизми и до днес работят в нашия мозък, но проблемът е, че в съвременния свят реалните физически заплахи са редки. Въпреки това мозъкът ни понякога „решава", че сме в опасност, и задейства цялата тази система, дори когато няма реална причина. Така се появява паник атаката – реакция на опасност, която обаче съществува само в ума ни.
Физическите симптоми, които съпровождат паник атаката, могат да бъдат най-различни: от силна болка или стягане в гърдите, през гадене, треперене и изтръпване на крайниците, до усещане за дереализация – все едно си откъснат от реалността и не контролираш какво се случва. Много хора изпитват и непреодолимо желание да напуснат мястото, на което се намират, или да избягат от ситуацията. Всички тези прояви са плашещи, но те не са животозастрашаващи, колкото и да изглеждат като такива.
Първата стъпка към справяне с паник атаката е осъзнаването. Колкото повече знаеш за нея, толкова по-малко власт има над теб. Важно е да разбереш, че това, което преживяваш, е естествена реакция на организма, а не сигнал за смъртоносна болест. В момента на пристъп е полезно да се фокусираш върху дишането си – бавно вдишване, кратко задържане и плавно издишване. Това е простичка техника, която изпраща сигнал към мозъка, че няма реална заплаха и че тялото може да се отпусне.
Друга полезна стратегия е да не се опитваш насила да спреш симптомите. Колкото повече се бориш с тях, толкова по-силно ги усещаш. Вместо това се опитай да ги наблюдаваш отстрани, сякаш гледаш какво се случва с някой друг. Позволи на емоциите и физическите усещания да минат през теб, без да ги подхранваш със страх. Напомни си, че те са временни и ще отшумят.
Заземяването чрез сетивата също е мощен инструмент. Можеш да си кажеш мислено какво виждаш пред себе си, какви звуци чуваш, какво усещаш с допир или с обонянието си. Това връща вниманието ти в настоящия момент и откъсва мислите ти от вихъра на паниката.
Най-важното, което трябва да запомниш, е, че паник атаката не може да ти навреди. Тя не е инфаркт, не е инсулт и не е сигнал за смъртоносна болест. Това е реакция на тялото ти, което се опитва да те предпази от въображаема опасност. С времето и практиката ще започнеш да ги преживяваш по-леко, а пристъпите постепенно ще намаляват, ще стават по-кратки и по-редки, докато един ден може напълно да изчезнат.
Паник атаките са плашещи, но не са непобедими. Те се преживяват, овладяват и накрая могат да се превърнат в част от миналото ти. Нужно е само да имаш търпение, да вярваш, че това състояние е временно, и да си напомняш винаги: „И това ще отмине".
СНИМКА: Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар