6 кожни проблема при бебето и тяхното решение

Още от първите дни след раждането родителите забелязват колко крехка и чувствителна е кожата на тяхното бебе. Тя е тънка, уязвима и все още не притежава напълно изградени защитни механизми, затова често реагира с различни обриви, зачервявания или лющене. Въпреки че тези промени изглеждат тревожни, в голяма част от случаите са напълно безобидни и преходни. Разбира се, при съмнение или продължителни симптоми консултацията с педиатър е най-сигурният избор.

Бебешкото акне – естествена реакция на малкия организъм

Един от най-честите кожни феномени при новородените е бебешкото акне. Малки бяло-жълтеникави пъпчици често се появяват по лицето още в първите дни след раждането, особено при момченцата. Причината е хормоналното влияние на майката по време на бременността. Част от нейните хормони преминават през плацентата и стимулират мастните жлези на бебето. Макар да изглежда смущаващо, акнето преминава от само себе си и не изисква лечение. Важно е родителите да не изстискват пъпчиците и да не прилагат спирт или кремове, освен ако това не е препоръчано от лекар.

Млечните корички – познатите крусти

Друго често срещано състояние са т.нар. млечни корички или бебешка кел. Те представляват жълтеникави люспички по скалпа и се дължат на активността на мастните жлези. Макар на пръв поглед да напомнят на сухи корички, те не са нито заразни, нито болезнени. Крустите могат да изчезнат сами, но родителите могат да подпомогнат процеса, като преди къпане нанесат малко количество бебешко олио върху главичката и внимателно я срешат с мека четка. След това измиването завършва грижливо, както при обичайното къпане.

Подсичането – изпитание за чувствителната кожа

Почти няма родител, който да не се е сблъсквал с подсичането. То обикновено се появява между шестия месец и втората година и засяга зоните, където кожата е най-чувствителна – под пелените, по слабините или в кожните гънки. Влагата, триенето и запарването причиняват зачервяване и дискомфорт. Най-добрата превенция е стриктната хигиена – редовно подмиване с хладка вода, честа смяна на пелените и използване на защитен крем с цинков оксид. Продукти с лайка или смрадлика действат успокояващо и подпомагат възстановяването на кожата.

Когато кожата се лющи

Много новородени имат белеща се кожа през първите седмици след раждането. Това не е признак на болест, а естествен процес на адаптация. След девет месеца в околоплодна течност, изведнъж бебето се сблъсква с по-суха среда. Най-доброто, което родителите могат да направят, е да хидратират кожата ежедневно с бебешко олио или мляко за тяло без аромати и парабени. След къпане нежният масаж с подходящ продукт не само подхранва кожата, но и създава близост и спокойствие за бебето.

Малките бели пъпчици милиа

Милиа представлява дребни бели точици по носа, бузите и челото, които се появяват при повече от половината новородени. Те се дължат на запушване на мастните пори и не са опасни. За разлика от акнето, тези пъпчици не са зачервени и не съдържат гной. Обикновено изчезват до петата седмица без нужда от лечение. Важно е кожата да се поддържа чиста и суха, а при по-продължителни симптоми да се потърси съвет от специалист.

Атопичен дерматит – когато кожата е по-чувствителна от обичайното

Атопичният дерматит е състояние, при което кожата реагира по-силно на дразнители от околната среда. Проявява се с зачервени и груби участъци по бузите, лактите или коленете, които често причиняват сърбеж и дискомфорт. Заболяването може да има наследствен характер. Грижата за тази кожа включва редовна хидратация с дермокозметични продукти без аромати, консерванти и алкохол, както и ограничаване на къпането до няколко пъти седмично с хладка вода. Важно е домът да бъде чист и добре проветрен, а бебето – облечено с меки дрехи от естествени материи.

Бебешката кожа е до пет пъти по-тънка от тази на възрастните и много по-податлива на дехидратация. Тя все още не разполага с напълно развити потни и мастни жлези, което я прави уязвима към външни фактори. Затова всяка промяна по нея трябва да се наблюдава внимателно. В повечето случаи става дума за естествени адаптационни процеси, но ако има съмнение за нещо повече, педиатърът е най-добрият съветник.