В народния календар 14 октомври е познат като Петковден – голям есенен празник, свързан както с почитането на светицата, така и с края на земеделската година. Подготовката започва още от предните дни.
Според народната мъдрост до Петковден есенната сеитба трябва да е приключила – казвали: „На Петковден ралото да е под стрехата". За курбана жените носят хляб, вино и ракия. Трапезата се благославя от свещеник, а преди ядене жените си подават по парче хляб за здраве и плодородие.
Света Петка се смята за покровителка на болните и бездетните жени. В навечерието на празника те нощуват в църкви и параклиси, посветени на светицата, украсяват иконата с цветя, кърпи и монети и отправят молитви за изцеление и рожба.
Особено почитано място е пещерният параклис в град Трън – единственият у нас, посветен на светицата. Там жените месят специална пита, която отнасят в пещерата, където според преданието самата света Петка е живяла и месила хляб. Вътре се извършва водосвет, благославят се донесените хлябове и се раздават за здраве. Смята се, че водата, която се стича по скалите в параклиса, е лековита.
Петковден е и особено важен ден за овчарите. Тогава те се разплащат със стопаните и при последното извеждане на стадата правят общ курбан – „коч курбан". Овчарите колят коч, жените носят хляб и баници, „за да се роят овцете и агънцата".
В някои райони именно на този ден се пускат кочовете при овцете за заплождане – обред, наричан „мърляне". В Пловдивско овчарите извеждат стадата на определено място край селото, където нахранват овцете с кърма и сол, хвърлят върху тях орехи, вълна и ябълки за плодородие, а децата се пускат сред стадото – за да има плод.
В Добруджа жените хвърлят сушени плодове и орехи по стадата, а мъжете стрелят с пушки – в подражание на сватбените обреди, символизиращи плодородие и нов живот.
В Странджа замазват пода и огнището с глина „да са мазни агнетата", а в Ловешко правят същото „за да се лепят овцете". Те месят краваи и питки, които раздават из махалата. През времето на оплождането овчарите не носят чисти дрехи – за да не се „повтори мърленето", затова се изкъпват предварително, преди празника.
На Петковден не се върши никаква домашна работа – не се шие, не се плете и не се преде, за да не се родят белязани животни. Не се докосва вълна, за да не се разболеят овцете.
В много селища на този ден се организират сборове, курбани и служби за здраве и благополучие, както и за освещаване на нови къщи.
В Асеновградско празникът е част от т.нар. есенни женски жертвоприношения – „черкуване за Господа". Всяка жена коли женско животно, най-често кокошка, готви я с ориз и раздава на съседите, за да се плодят домашните животни. В църковния двор се коли и крава за общ курбан, купена със събрани средства.
В Пиринска Македония след общия курбан се вие хоро – Петковденското хоро поставя началото на есенните веселби и сватовства. По първия гост, прекрачил прага на дома, се гадае каква ще бъде идната година – плодородна или не, и какви животни ще се раждат – мъжки или женски.
Периодът от Петковден до Димитровден се нарича „щури дни". Тогава не се работи с вълна, не се тъче и не се шият мъжки дрехи, защото според вярванията вълците могат да навредят на стадата. Ако някой облече такава дреха, вярвали, че ще се разболее или ще му сполети нещастие, а добитъкът му ще остане ялов.
Тези дни напомнят на Мръсните или Поганите дни между Коледа и Богоявление – време, което народът пази с особено внимание и страхопочитание.
Коментари (0)
Вашият коментар