Ерик Ериксон е американски психолог и психоаналитик, който създава теорията за психосоциалното развитие. В нея той представя различните възрастови етапи на човешкия живот, като всеки от тях е свързан със специфична криза и предизвикателства, които човек трябва да преодолее, за да се развие пълноценно. Ето кои са те.
1. Възраст на доверието (от раждането до около 18 месеца)
В най-ранния период от живота детето изгражда усещането си за сигурност и доверие към света. Когато получава навременна грижа, топлина и внимание, то започва да вярва, че светът е безопасно място, а хората около него са надеждни. Ако обаче изпитва липса на грижа, ако майката е емоционално или физически дистанцирана, детето може да развие недоверие и несигурност.
В по-късните години това се отразява на характера му – човекът става подозрителен, трудно се доверява на другите и възприема света като заплашителен и нестабилен.
2. Възраст на автономията (от около 18 месеца до 3 години)
През този етап децата започват да откриват своята независимост. Те искат да правят нещата сами, проявяват упоритост и често се противопоставят на забрани и контрол. Родителите е важно да насърчават самостоятелността на детето, като същевременно му помагат да осъзнае границите на своите възможности и отговорности.
Когато родителите налагат прекалено строги правила или потискат инициативата, малчуганът може да започне да се срамува от действията си и да се съмнява в собствените си способности. В зряла възраст това често води до несигурност, ниска самооценка и страх от самостоятелни решения.
3. Възраст на инициативата (от 3 до 6 години)
В този период децата проявяват активност, въображение и желание да изпробват нови неща. Чрез играта те учат как да планират, действат и взаимодействат с околните. Когато техните идеи се приемат с разбиране и подкрепа, детето развива увереност и стремеж към действие.
Ако обаче родителите реагират с критика, подценяване или отхвърляне, детето започва да се чувства виновно и неуверено. В по-късна възраст това може да се прояви като липса на инициатива, склонност към подчинение и нежелание да се поемат рискове или отговорности.
4. Възраст на усъвършенстване на уменията (от 6 до 12 години)
Това е времето, когато децата започват активно да развиват своите способности и да търсят признание. Те искат да бъдат добри в училище, спорта или изкуството и да усещат, че усилията им имат стойност.
Когато получават подкрепа и поощрение, те изграждат увереност и позитивно самочувствие. Ако обаче срещат постоянна критика или липса на признание, могат да започнат да се чувстват непълноценни и подценени. Тук влияние оказват не само родителите, но и училищната и социалната среда.
5. Възраст на идентичността (от 12 до 18 години)
Юношеството е период на търсене и самоопределяне. Младите хора се стремят да разберат кои са, какви ценности имат и какво място искат да заемат в света. Това е време на вътрешни колебания и експерименти.
Когато успеят да намерят своята посока и да изградят стабилно чувство за себе си, те развиват силна идентичност. Ако обаче не получат подкрепа и разбиране, могат да изпитат объркване, несигурност и трудност при вземане на решения за бъдещето. В зряла възраст това се проявява като липса на посока, ниска самооценка и трудности при реализиране на личните цели.
Тази възрастова периодизация на детските кризи според Ериксон дава ценна рамка за разбиране на емоционалното и психологическото развитие. Важно е да се помни, че всяко дете е уникално и може да преживява тези етапи по свой собствен начин.
Родителите играят ключова роля, като осигуряват подкрепа, внимание и разбиране във всеки от тях. Познаването на тези закономерности ни помага по-добре да разбираме децата и да им съдействаме в изграждането на уверена, стабилна и реализирана личност, способна да следва своите мечти и цели.
СНИМКИ: Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар